Всички станаха журналисти и коментатори (Епизод 1)

Това, което четете, е началото на една рубрика, която няма да има конкретна дата, ден и час на излизане, а ще се появява, когато има нужда да се появи. Това ще е нещо като „право на отговор на редактора“. Досега обикновено читателите са имали нужда от право на отговор, но откакто ролите се обърнаха и всички станаха критици и информационни гурута и се заливат един друг с коментари и „мнения“, се налага…

Целта ѝ е да дава отговор на „въпроси“, за които хората смятат, че: 1. Нямат отговор; 2. Отговорът е прекалено очевиден, но е обществена тайна; 3. Са открили топлата вода. 

Ще започна с пример на какви „въпроси“ и „коментари“ обаче няма да се отговаря. Ето такива, защото тези отдавна са… неспасяеми, не може да им се отговори. 

***

Сега: защо въобще трябва да се отговаря на някои въпроси в най-безсмисленото място за водене на дискусии – социалните медии?

Добър въпрос. 

Защото:

Ще започна отдалеч…

Появи се една (търговска) мания – хора, които не умеят да рисуват, да ходят по разни студия, където им показват „техники“, с които да рисуват, а после да се снимат с рисунката си и да се фукат, че са като художниците и да казват: „ТОВА аз го нарисувах!“

Не виждам какво би било удоволствието в това, хората си знаят, аз виждам само какво е удоволствието у фирмите, които го предлагат: печелят пари. 

Но, както се появиха художници, които не умеят да рисуват – под път и над път – по същия начин, с появата на дигиталните камери и слагането им във всеки телефон… се появиха и милионите фотографи, които не умеят да снимат и имат усещане за естетика колкото торба с пясък. После сложиха софтуер за филтри и всеки стана фотограф и дизайнер, почнаха да си „обработват“ снимките. Ефектът е, че се постигна едно море от гнусна посредственост във фотографията и то става еталон, а вече ми се повръща от това. 

Същата работа стана и с интернета и компютъра във всеки дом – всеки стана „писател“. А, както казах – вече ми се повръща.

Със социалните медии обаче съвсем разплискахме легена и хората се на**аха, защото всеки стана журналист, коментатор, експерт, политолог и всичколог, а на мене вече много ми се повръща!

Човешкият мозък има един опасен рефлекс – доверието по подразбиране – щом го е прочел в интернет, значи е вярно (нова форма на: щом го показват по телевизора, значи е вярно).  

„Щом са го написали, значи е вярно“ се съчетава с „Много ми се иска да е вярно, значи е ОЩЕ по-вярно!!!“ и става мазало в главите на поглъщачите на мазна фейсбук помия. 

Така се създава море от заблуда. То пък се използва от хитри политици и бизнесмени, които правят цели сайтове, които пълнят с помията, която копират от хорските нагласи и настроения. 

Преди всеки имаше някаква социална роля, днес всеки е специалист по всичко: нестаналият от дивана вече 30 години чичак с три бирени шкембета, четири гуши и два чифта женски гърди – едни отпред и едни под мишниците – разбира най-много от спорт, а по чудо завършилият техникум по обществено хранене с три и петдесет по милост, сега е главен фейсбук експерт по ваксини, биткойни и международното положение. 

Преди имахме филтър: това е умно, това е глупаво. Информацията идваше от големи канали, и се опитвахме да ги държим отговорни за начините им да си набавят информация. Тоест: ако кажат, че нещо е добро или лошо, искахме да разберем ТЕ откъде и защо го знаят. Сега леля Гицка от Бусманци пише, че НАТОвските самолети разполагат с техника за дисперсионно наноботично фреймиране на ДНК фингърпринт с джипиесен достъп през 14 различни сателитни фокал поинт достъп точки…

… и всички си казват: Бах маа му! Чекай да го споделъ и аз, звучи сериозна раутата!!!

Или с други думи, просто натискаме ОК бутона и одобряваме информацията, безкритично.

Когато четем научни данни, вече сме подходили с дадено настроение към статията, защото или ни харесва, или не – и според това реагираме на заключението. А, ако е нещо съвсееееем ново за нас, го заклеймяваме, че е тъпо, неинтересно и че ни занимават с глупости. Докато не дойде някой, когото ние харесваме, и не се изкаже за нещото. Ако се изкаже положително, веднага го харесваме, ако ли не – логично, не го харесваме. 

Преди си казвахме: това не го разбирам, дали не съм тъп?

Сега си казваме: това не го разбирам, значи то е тъпо! 

Мултиплицирането на „мнения“ и „коментари“ от неквалифицирани за целта е опасно; не толкова опасно, колкото да те оперира обущар хирург-любител, разбира се, но в дългосрочен план… опасно си е!

След като обясних целта на занятието, ето и първа серия от него:

Първо това е писано от празен профил, или иначе казано: „кух“ профил, или иначе казано: „фалшив“, зад него не стои човек, а се използва вероятно от няколко личности. А дори да се използва от един човек, то е „по работа“, за да изглежда все едно истинско мнение, споделено от „някой, който стои зад него с ИМЕТО СИ“. Не е много хитро, но върши работа. 

В друг случай не бих си губил времето, но понеже това е първа серия на рубриката, в името на експеримента, ще отговоря на този коментар все едно на истински потребител:

Създател на PCR техниката е Кари Мълинс от Северна Каролина, САЩ. Който е починал от усложнения след тежка пневмония в дома си в Нюпорт Бийч, Калифорния. Ако искаш да си конспиратор, разбира се, можеш всяка смърт да я изкараш „убийство“, базирайки се на „данни“ от холивудските филми и заключения като: „Нали знаеш… те могат всичко да покрият“. Това обаче е крайно несериозно. Можеш да го залепиш на абсолютно всяка смърт и пак ще изглеждаш сериозно колкото плоскоземец, който ти казва, че снимките от космоса са компютърна анимация. 

Няма как да спориш с такива хора. 

Още нещо: за да имаш такава „информация“, в която да си толкова сигурен, би следвало да си добре информиран или да си бил близък с въпросния починал и той лично да ти го е казал. 

Защо хората избират да вярват на подобни „мнения“ като това на Teodor AV… е отвъд способностите ми да проумея. Предполагам, че причината е: 

Просто много им се иска. 

***

Silviya Borisova, това, което предлагате, 

Първо: е незаконно.

Второ: представете си как вас ви снимат безпомощна, по нощница, в болнично отделение и си помислете какво ТОЧНО искате от тези хора. 

Трето: за съжаление, това, за което си мислете, е Big Brother. И то вече е нанесло трайни поражения по колективното съзнание на българина. 

***

Лиляна Николова, мнението ви всъщност е вярно в същността си и невярно в онова, което май се опитвате да внушите. Това, което казвате, не е грешно, да. Но…

… ми се струва, че се опитвате да прокарате разделителна линия и да намекнете, че ТУК не е така и не трябва да имитираме онези – от „западната демокрация“. 

Да видим обаче дали наистина не е така…

Българите не правим ли същото? От работа – вкъщи. Правим. Всички ли имаме собствени домове? Не. Не се ли страхуваме, че ще си загубим работата и така се оказваме „роби“ на работодатели, които ни подмятат по 12-часови смени за по 800 лв. на месец? Човечността и взаимопомощта ни не са ли на дъното? За справедливостта ще се направя, че не съм го видял, че е смешна работа. 

Казвате: „Парите са нещото, на което се кланят иначе не могат да живеят. Тези, които държат парите, правят каквото си искат“. „Не могат“ са две думи, а аз не виждам разлика в това, което описвате, и това, което виждам в България. Вие правите ли каквото си искате, не се ли страхувате за работата си, дома си?

Тоест: каква е разликата? Аз лично виждам разлика само във факта, че ние поучаваме В ПЪТИ по-малко пари на края на месеца и можем В ПЪТИ по-малко неща да си позволим. 

***

За финал: отговор на политическа фигура, проявяваща остроумие:

Намирането на стари грешки и поправянето им е част от работата на министрите, както работата на новия треньор например е да намери какви грешки е правил старият и да ги отстрани. Ако един треньор е натворил много грешки и го е срам, би се опитал да ги прикрие и да накара следващия да не говори за тях. Ако пък е откраднал екипите на отбора и ги е продал в eBay пък, хептен ще се притеснява да не гледат документите му и да „ровят в кашоните“. Съжалявам, че трябва да го кажа, но ТОВА им е част от работата. Както например на прокурорите им е работа да проверяват кой какво е подписал или присвоил и ако се установи, че някой е нарушил закона, то той не би следвало да може да се измъкне с думите: àре бе, кво ровите само за компромати, баси заядливците сте, било квот било!“ 

Толкова от епизод 1. 

Скоро – епизод 2. 
 

Последвайте канала на