Разполагат седем нови сеизмични станции в страната

Земетресението в Перник не е показател за издръжливостта на сградите. Това коментира във Варна заместник-директорът на Геофизичния институт на БАН проф. Димчо Солаков, според когото адекватното строителство е най-добрата превенция срещу трусовете, съобщава "Дарик радио".

Институтът и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са разработили новата карта за сеизмично райониране, която предстои да влезе в сила. В нея нормите за устойчивост са повишени в някои райони. Най-опасните от тях са в Югозападна и в Централна България, край София, Горна Оряховица, Чирпан и Каварна. Най-безопасните се намират в Северозападна и в Източна България.

Огнищата, които представляват потенциална опасност за Варна, са Вранча и Шабленското. За второто според професорът няма опасност да се активизира в близко бъдеще, тъй като трусовете през 2009 г. и 2011 г., чийто магнитуд бе между 4 и 5 по скалата на Рихтер, са освободили напрежението между земните пластове.

В момента в България има 14 сеизмологични станции, чийто брой според проф. Солаков е недостатъчен, тъй като плътността им не отговаря на световните стандарти. За сравнение техният брой в Румъния е около 200.

Нови седем станции ще бъдат разкрити по европейски проект, в който страната ни участва заедно със северната ни съседка. Неговата цел е да направи оценка на сеизмичния потенциал в региона и да създаде система за ранно оповестяване. След реализацията й при активизиране на огнището във Вранча например ще можем да получим предупреждение около половин минута преди вълната да достигне до наша територия.

По думите на проф. Солаков недобре изградената мрежа от станции в първия час след труса в Перник на 22 май затруднила притока на информация. Заради заетите телефонни линии от института не могли да се свържат с дежурните служители на „Гражданска защита” и в местната община.

В България след няколко години няма да има сеизмолози, след като аз и още няколко мои колеги се пенсионираме, сигнализира прогф. Солаков. Причината за това била ниското заплащане - млад учен се назначавал със заплата под 300 лв., а възнагражденията на професорите били около 900 лв.

Последвайте канала на