Богослов: Разпети петък е денят, в който богомолците пречистват, както мислите, така и душата си

Петият ден от Страстната седмица е най-тъжният за всички християни. Денят на разпъването на Божия син е отчетен като ден, в който трябва да спазваме най-строг пост. Разпети петък е денят, в който богомолците остават насаме със себе си, достигат до покаяние, пречистват както мислите, така и душата си.

В този най-тъжен ден не се отслужват Свети Литургии, а се извършва само т.нар. служба “Царски часове“, защото на този ден сам Божият син е жертвал себе си за спасението на цялото човечество.

Нуждата от смирението днес коментира пред БНР богословът доц. д-р Мариян Стоядинов.

Разпети петък е

“Достатъчно е да погледнем това, което се случва в храма тази сутрин и да прочетем 27-а глава от “Евангелие от Матей“ , в която се проследява всичко, което се случва с нашия Господ. И, ако, видим какво се случва с него, и измерим себе си, или по-скоро поставим себе си до него, тогава няма как смирението да не дойде като една естествена реакция, като най-естествен отговор на това сравнение", припомня той.

“Защото, ако този, който е най-високо, може да понесе. Или, ако, на него са причинили всичко това, което се случва на този ден, какво остава до нас. Къде остават нашите капризи, нашите вопли, опасения, че сме наранени или игнорирани от обстоятелствата. Смирението идва там, където е сравнението между нас и Христос“, казва доц. Стоядинов.

“Църквата ни показва случващото се с Христос като част от нашето ежедневие. Или по-скоро взима нашия ден и го съединява с деня на разпятието. И състоянието, в което е човек, свикнал да преживява този ден като своя лична болка, е състояние на човек, който е загубил близък“, вярва доц. д-р Мариян Стоядинов.

“Ако някой е преживявал това, той знае, че на този ден, последното, което му се иска е трапеза, последното, което мисли за необходимо е храната. Всички свързани с ежедневието ни неща пред смъртта избледняват“, убеден е богословът.

Усещането за смъртта е наситено в този ден. В този смисъл петъкът на Страстната седмица е ден, в който се срещаме с нещо толкова очевидно, но този път се срещаме с него лице в лице. И пред тази среща няма човек, който да излезе победител. Даваме си сметка за това.

Традициите

“Ако вземем тази седмица за мерило на всяка друга, за всяка следваща седмица. Традицията е преданието, това което предаваме, това което получаваме. Ние взимаме архетипното, взимаме седмицата на страданията на Христос - от влизането на Христос в Йерусалим до възкресението - и предаваме тази седмица, тя се превръща в наша традиция в седмичния цикъл на живота ни“, казва той.

“Всяка следваща седмица е повторение на тази седмица, за която говорим днес, но не с толкова наситени цветове. Днешната е с много наситени цветове, за да ни покаже, че има какво да се предаде, има неща, които в традиционния смисъл на думата, не са просто ритуали, а стигат до сърцевината на нещата.“ “Боядисването на яйцата и детската радост от това да се сборят яйцата, за да видят кое е най-силното, кое е най-издръжливото. Това е нещо, което в ежедневието ни може да го видим буквално на всяко ниво, ако щете на нивото на политическия сблъсък. А това е толкова повърхностно ниво, колкото е наивното и прекрасното в детската възраст“, обяснява доц. Стоядинов.

“Традициите имат смисъла да ни подсещат, да ни припомнят, да ни показват понякога привидно повърхностни неща, но чрез тях да ни водят към дълбочината“, казва още богословът.

Последвайте канала на