УНИЦЕФ: Всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие

Всяко второ дете (47 на сто) в България е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст. Емоционалното насилие е най-често срещаният вид (45,9 на сто), последвано от физическо (31,2 на сто), сексуално насилие (15,6 на сто) и пренебрегване (10,5 на сто). Тринадесет процента от децата са преживели всички форми на насилие - физическо, емоционално и сексуално. Това показват данните от направеното по поръчка на УНИЦЕФ национално представително проучване от международната изследователска компания "Coram International", като дейността по събиране на данни в България е изпълнена от агенция ЕСТАТ. Изводите на проучването за разпространението на насилието бяха представени на пресконференция в БТА от Ивайло Спасов, директор "Комуникации за социална промяна", УНИЦЕФ България.

Изследването е направено в периода 2019 - 2020 година и включва национално представителна извадка сред домакинства, обхващащи 1 174 деца на възраст 13-17 години, 837 млади хора на възраст 18-25 години и 1 411 възрастни, както и проучване сред 887 специалисти - учители, социални работници, прокурори и магистрати, здравни специалисти и полицейски служители.

Насилието най-често се наблюдава сред децата в училище (38,3 процента), следвано от това в общността (37,6 процента ) и у дома (30,9 на сто). Всяко трето дете (34,8 процента) посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността.

Децата и младите хора, преживели насилие или пренебрегване, и тези от тях, които се чувстват в опасност, имат много по-ниско ниво на благосъстояние в сравнение с останалите деца, отбелязват експертите.

Почти едно от всеки три деца и млади хора съобщава, че е било подложено на физическо насилие като дете. Момчетата (37,2 на сто) по-често от момичетата (25,6 на сто) са били жертви на физическо насилие. "У дома" е най-често посочваната среда, където се извършва насилие над деца. Физическото насилие вкъщи е характерно за 21 процента от момчетата и 16 процента от момичетата. В училище - при 21,5 на сто при момчетата, 12 на сто от момичетата. В общността - 17 процента от момчетата, 8 процента от момичетата.

Родителите се посочват най-често като извършители на физическо насилие в дома, като бащите извършват по-често насилие, водещо до наранявания. Около 40 процента или 2 от всеки 5 родители и полагащи грижа посочват, че са използвали физическо насилие като възпитателен метод през последната година, а 1 от всеки 20 родители съобщава за използване на тежки физически наказания.

При сериозните форми на насилие майките са причинители - при 52 на сто от случаите, бащите при 50 на сто от случаите. Има и насилие от братя и сестри - 29 процента от всички форми, 31 на сто от сериозните форми на насилие, както и от други деца - при 13 процента във всички форми на насилие и 16, 9 на сто при сериозните форми на насилие.

Позитивна тенденция е, че голям процент от родителите прибягват до спокойни форми на обсъждане, разсейване на детето при конфликтна ситуация. Преобладават формите на позитивно насилие, коментираха експертите.

Тежките форми на физическо насилие са най-малко - около 5 процента, физическо наказание- 40 процента на случаите в дома, заплахи за физическо насилие - 47 на сто при тийнейджърите, 57 при най-малките. Наказване на детето /само в стая/ - 11 на сто при по-големите, 14 на сто при най-малките.

Родителите от по-бедни домакинства и тези с по-ниско образователно равнище съобщават по-често за използване на насилствени възпитателни методи по отношение на своите деца, а родителите, които са били удряни или бити често в детството си, съобщават почти четири пъти по-често за налагане на насилствени наказания на своите деца през последната година.

Най-често посочваните извършители на физическо насилие над деца в училище и в общността са други деца. Само в редки случаи се съобщава за извършване на физическо насилие в училище от учители и други членове на персонала.

Децата с увреждания и децата от бедни семейства са изложени на най-голям риск от физическо насилие. Най-често физическото насилие се счита за приемливо сред българите, когато се използва като форма на дисциплина, коментира Ивайло Спасов.

По думите му възрастните, били обект на физическо насилие, са по-склонни да прилагат насилие върху децата си.

Според получените данни, емоционалното насилие е най-разпространената форма на насилие над деца, като почти половината (45,9 на сто) от всички деца и млади хора съобщават, че са били подлагани на емоционално насилие в детството си.

Момчетата и момичетата съобщават еднакво често, че са били жертви на емоционално насилие. За разлика от физическото насилие децата се сблъскват най-често с емоционално насилие в училище и в общността, а не у дома. Средно 15 процента от всички деца са били емоционално насилвани у дома, в училище / 32 на сто от момичетата, 38 на сто от момчетата/, в общността - 25 процента за момичетата, 38 на сто за момчетата. У дома формите на психическо насилие най-често се упражняват от брат или сестра - 48 на сто са случаите на деца, които упражняват психическо насилие над братята и сестрите. Повишаване на глас, порицание на детето са формите на емоционално насилие. Повече от 1 от всеки 10 деца съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз, особено чрез уебсайтове на социални медии, сочи проучването. Едно от всеки 14 деца е било подлагано на следене.

Около 16 на сто или почти 1 от всеки 6 деца и млади хора съобщават, че са били подложени на сексуално насилие в детството си. Момичетата (1 от всеки 5) значително по-често от момчетата (1 от всеки 10) са ставали жертви на сексуално насилие.

Съобщените равнища на пренебрегване свидетелстват за по-ниското му разпространение в сравнение с останалите видове насилие над деца. Едно от всеки 10 деца и млади хора съобщава, че е преживяло пренебрегване в детството си: 3,5 на сто посочват, че хората, полагащи грижа за тях, понякога са забравяли да ги нахранят, 6,8 на сто посочват, че в някои случаи тези хора са забравяли да ги заведат на училище или да им кажат да отидат на училище.

Изследването е първото по рода си комплексно проучване у нас, тъй като включва събиране на данни за всички форми на насилие над деца, в различни видове среда, както и обстойна оценка на капацитета на съответните служби за превенция и противодействие на това явление.

Едно от всеки три посочва, че се чувства в опасност от насилие.

Дани Колева, специалист "Закрила на детето" посочи, че ако в България има обществен консенсус за заклеймяване на сексуалното насилие, то към останалите форми на насилие често се случва да има толерантност.

Тя призова за повишаване на осведомеността сред специалистите, професионални стандарти, стандарти за натовареност на социалните работници, както и за информационни кампания как преживелите насилие да потърсят помощ.

Нужни са и стандарти по отношение на помещенията за щадящо изслушване на децата, т.нар. сини стаи.

Последвайте канала на