Стяга ли Уорлик куфарите?

Тъмни облаци надвиснаха над главата на ексцентричния американски посланик и пръв приятел на вътрешния министър Цветанов - Джеймс Уорлик, в навечерието на Великден, пише Кристина Патрашкова във в. „Галерия”.

Преди да настъпят светлите празници, неочаквано гръмна новината, че дипломатът ще бъде отзован половин година преди края на мандата си заради провала на мисията му в областта на енергетиката и непремерените медийни изяви. Зад сухото съобщение прозря гневът на самата Хилари Клинтън. Тя взела решението да отзове Уорлик още при посещението си у нас през февруари. Спътничката на бившия американски президент със слабост към стажантките в Белия дом се нервирала, че пратеникът на янките в България изразява твърде крайни позиции в медиите по много от вътрешнополитическите въпроси на България.

Засега дипломатът отрича, че стяга куфарите за заминаване. Дори професионалната чест на Уорлик да бъде спасена и той да изкара мандата си в страната на Вазов, без съмнение се е издънил пред шефовете.

Джеймс се забърка в не един и два скандала, откакто е в България. Държеше се с управниците на страната като с васали. Предизвика гнева на хиляди с яростната защита на проучванията за шистов газ.

Подобно на приятеля си Цветанов произнесе куп присъди над „престъпници", преди съдът да е отсякъл кой крив и кой прав.

Нахлу в кабинета на бившия министър на икономиката Трайчо Трайков Трайчо Трайков е бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма в правителството на Бойко преди време, за да му иска отчет за негово решение. Когато Трайчо бе уволнен, искрено съжали за експерта.

Нямаше конфликт в обществото, който Джеймс да не анализира.

Шествието му из студиата на сутрешните блокове бе насърчавано от журналистите, които са главните виновници да внушат, че у нас нищо не може да се случи без санкцията на високопоставения американски дипломат.

Не това обаче изяде главата на Уорлик. Едва ли капката, която е преляла чашата, е и разправията с Волен Сиде-ров в столично заведе-не, където двамата едва не стигнаха до бой.

Истинският прът в кариерата на американеца постави любовта му към киното. Още с идването си у нас той заяви открито слабостта си към арта, което е похвално. Проблемът е, че я демонстрира прекалено шумно и натрапчиво.

Още със стъпването си у нас той даде рамо на набиращата скорост киностудия към МВР, която филмираше Цецовите акции по залавяне на страховитите според вътрешния министър престъпници. Служителите на студията бяха неприлично неопитни. Не знаеха как да наредят осветлението и да заснемат кадрите така, че да убедят зрителите, че е заловен свиреп бандит.

Кинаджиите на Цецо караха арестуваните да лягат по няколко пъти на земята, за да се направи правилният кадър.

Ако подобно поведение е задължително, когато си пред камерата на Спилбърг, то е драстично нарушение на човешките права, когато си пред операторите на Цецо.

И проправя пътя директно към Страсбург, където без съмнение страната ни ще бъде осъдена. За Уорлик обаче кадрите, които се въртяха постоянно по екраните, бяха висш пилотаж в киното. За който едва ли не трябва да получим „Златна палма" от Кан.

Джеймс не спря дотук. Самият той демонстрира актьорска дарба, като изигра самия себе си в сериала „Стъклен дом". Дори повика журналисти да заснемат фотосесия как му правят макиажа На снимачната площадка се роди слабостта му към актрисата и манекенка Яна Маринова.

За да й даде рамо, американецът замина за провинцията на нейна премиера. Макар по-късно да породи съмнения, че е сменил фаворитката си, цъфвайки в компанията на колежката й Биляна Петрин-ска. Навярно за да подскаже на продуцентите, че и актрисата от Народния трябва да попадне в някоя поредица. Да обичаш изкуството не е грях. И предшествениците на екстравагантния американец - Джеймс Пардю и Джон Байърли, не бяха безразлични към него. Те постоянно канеха наши художници в резиденциите си, които бяха отрупани с някои от най-добрите картини на старите ни и съвременни майстори. Пардю и Байърли обаче обичаха творците дискретно. Както подобава на всеки дипломат.

Уорлик през цялото време бе раздвоен дали ще изпълни мисията си в България, или ще бъде номиниран за „Оскар". Единственият вестник, който му посочваше грешките, опитвайки се да му помогне, бе „Галерия".

Коментаторите на изданието многократно предупреждаваха дипломата за грозящите го опасности.

Вместо да се вслуша в гласа им, Уорлик се възхищаваше единствено на колажите към анализите. И пращаше редовно шофьорите си до редакцията, за да получат оригиналите на илюстрациите. Които слагаше в рамки.

Дали посланикът ще си тръгне веднага от България, или ще изкара още няколко месеца - няма значение. Престоят му у нас се оказа безславен. Съдбата му е урок за тези, които ни управляват. Всички те да четат „Галерия" и да си вземат поука от написаното. Защото нашите прогнози се сбъдват.

Освен ако някой не се вслуша в съветите ни, за да се опита да ги промени.

Последвайте канала на