Юлиан Попов: Да говорим сериозно за климата!

Молба към медиите, които дискутират климатичните промени. Отнесете се сериозно. Дебатът в България е на равнището на дебата по други места на света от 2008 ма година. Можем да се подтиснем от този факт, но по-добре да го приемем и опитаме да го преодолеем. Това коментира в социалната мрежа бившият министър на МОСВ в служебното правителство на Марин Райков Марин Райков е министър-председател и министър на външните работи на България от 12 март до 29 май Юлиан Попов, преди това зам.-министър на същото ведомство, писател и журналист.

Канете и се консултирайте с компетентни хора. Настоявайте да говорите с академични лица с адекватна квалификация. Не професор по екология или доцент по лунната повърхност. Академичните лица по принцип се дърпат от интервюта, защото вие настоявате за категорични твърдения, по възможност с катастрофични или конспиративни заключения. Никой сериозен учен не говори по този начин. Консултирайте се със сериозни източници. Доверете се на НАСА, Харвард, Кеймбридж, MIT, списания от рода на Nature или медии от типа на ББС, Economist, FT, не се доверявайте на случайни или конспиративни блогове или на медии от типа на ПИК или Breitbart.

Няколко твърдения, свързани с климата, които на пръв поглед звучат логично и ще срещнете наоколо, но са многократно оборени, обяснени и, честно казано са днес израз на некомпетентност, неинформираност или недобросъвестност. Не им се хващайте, независимо, че те може да са лайк генератори.

1. Климатът винаги се е променял. Ами Малката ледена епоха? В Гренландия са расли палми. Нищо необичайно не се случва.
2. Имало е и по-високи равнища на СО2 в геологическата история на Земята. (Особено глупав аргумент.)
3. Слънцето и вулканите имат по-голямо въздействие върху климата.
4. Прогнозите не се сбъднаха.
5. Да чуем и другото мнение. (И да противопоставим конспиративна теория на 100те или 10000 топ университети в света, защото е друго мнение.)
6. Нищо не можем да направим. Малки сме, да не се борим с Бог.
7. Малко по-топло няма да е лошо. С какво може да ни навреди 1 или 2 градуса.
8. Промяната на климата има своите добри страни. Шотландия ще стане винен район, в Сибир ще гледат банани.
9. Става дума за пари, лобисти наливат огромни суми. (Кои лобисти? Производители на соларни панели размазват големите петролни компании?)
10. Учените на ООН са политически мотивирани. (В ООН няма учени.)

Трябва ли да се съгласяваме без да се съмняваме? Разбира се, че не. Нека се съмняваме във всичко, но нека се позоваваме на сериозни източници в съмненията и дебатите си.

Има ли все пак дебат за климата и има ли различни възгледи?

О, да. Има. Няколко от въпросите около които се водят люти дебати:

1. Решение ли е изсмукването и съхранението на СО2?
2. Решение ли е геоинженерството?
3. Каква е икономическата цена на климатичните промени? Изключително интересен дебат.
4. Каква е икономическата цена на борбата с тях? Също много интересен дебат.
5. Какъв да е балансът между смегчаване и адаптация?
6. Възможно ли е да заменим газа със зелен водород и биогаз?
7. Каква е ролята на биомасата?
8. Решение ли са биогоривата?
9. Какви са съпътстващите ползи, или вреди, от различните решения.
10. Какви ще са регионалните климатични изменения?

Има още много дебати, несъгласия и неясноти, но това е може би добро начало за интелигентен разговор. И оставете Грета Тунбърг на мира.

Последвайте канала на