Докладът на ЕК за околна среда отчита напредък в мерките за качеството на въздуха

Напредък в прилагането на мерки, насочени към подобряване на качеството на атмосферния въздух, отчете Европейската комисия в публикувания днес Доклад за изпълнение на политиките на ЕС в областта на околната среда. Това съобщиха от пресцентъра на МОСВ. 

По данни на МОСВ в последните години близо два пъти е намалял броят на превишенията на средноденонощната норма за фини прахови частици (ФПЧ10) и около две трети от населените места, в които има пунктове за мониторинг, са постигнали средногодишната норма.

Към момента има една агломерация (Варна) от общо 6 за цялата страна, в която е постигнато пълно съответствие с европейското законодателството. От 29 общини, за които Съдът на ЕС е постановил, че са с нарушено качество на въздуха, вече 9 общини отговарят на нормите – Девня, Добрич, Пирдоп, Сливен, Гълъбово, Стара Загора, Варна, Ловеч и Димитровград. За сравнение през 2017 г. общините са 6, а през 2016 г. – 4.

Именно защото качеството на въздуха в страната предизвиква сериозна загриженост в българското правителство, през последните години се предприемат редица важни стъпки за подобряването му в двата основни сектора – битово отопление и транспорт. През 2018 г. се направиха промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, които създадоха необходимата основа за реално прилагане на мерки. За намаляване на превишенията на фини прахови частици е осигурено и финансиране от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020” в размер на близо 115 млн. лева. Предстои и приемането на Национална програма за качество на въздуха.

В доклада като основни предизвикателства пред България са посочени и пречистването на градските отпадъчни води, рециклирането на отпадъци и по-ефективното прилагане на законодателството за защита на природата.

МОСВ припомня, че до настоящия момент са изградени 110 градски пречиствателни станции, обслужващи 172 населени места и курортни комплекси. В 90 агломерации (включващи 105 населени места и курортни комплекси) има централизирана канализационна мрежа от над 97%. В 125 агломерации (включващи 136 населени места и курортни комплекси) е изградена канализация между 50% и 96,9%, а други 52 агломерации (54 населени места) са със събрани отпадъчни води в канализации под 50%.

В процес на изграждане/реконструкция са 10 градски пречиствателни станции и 4 канализации.

През 2019-2020 г. ще започне изграждането на 6 нови пречиствателни станции и реконструкции и доизграждане на канализационната мрежа в 50 агломерации.

Стойността на осигуреното финансиране за събирането и пречистването на отпадъчните води е в размер на над 1 млрд. евро, отпуснати по ОП “Околна среда 2014-2020 г.“, като крайният срок за приключване на проектите е 2023 г.

В доклада Комисията посочва, че друго предизвикателство за България е постигането на целите на ЕС за рециклиране към 2020 г.

МОСВ вече предприе мерки за увеличаване количеството на рециклираните отпадъци. От януари 2019 г. са завишени минималните изискванията към системите за разделно събиране, което гарантира по-голям достъп и удобство на гражданите.

Предприети са и необходимите мерки за прекратяване на експлоатацията и последваща рекултивация на общинските депа. До момента са отпуснати над 100 млн. лв., а за 2019 г. в държавния бюджет е предвиден допълнителен финансов ресурс от 70 млн. лв.

В областта на природата ЕК отбелязва значителния напредък на България в картографирането и оценката на 9 типа екосистеми и свързаните с тях услуги, както и остойностяването и разработването на системи за отчетност на природния капитал.

България е сред държавите с най-голямо биоразнообразие в Европа. Това от своя страна е свързано и с предизвикателството, пред което е изправено Министерството на околната среда и водите за намирането на баланса между хората, икономиката и природата при управлението на „Натура 2000“, която обхваща повече от една трета от територията на страната (34,8%).

Според доклада България среща затруднение при определяне на новите органи за управление на мрежата „Натура 2000“ и свързаните с това консервационни мерки.

В тази връзка са разработени промените в Закона за биологичното разнообразие, които въвеждат новия подход за управление на мрежата „Натура 2000“. За него се търси баланс между всички заинтересовани страни на национално и местно ниво, бизнеса и местните общности. Той трябва да се вписва в контекста на Европейския план за хората, икономиката и природата. Предстои внасянето на законопроекта за приемането му от Министерски съвет.

Като пример за добра практика Комисията посочва, че България е приела рационализирана екологична оценка – процес, който се насърчава от ЕК.

В изпълнение на правителствената програма България е една от държавите-членки, въвела опростени екологични оценки, което намалява административната тежест и ускорява процеса на вземане на решения, без да се прави компромис с качеството на процедурата.

Последвайте канала на