Държавата на емпатите

Живеем във времето на усещанията.

По-късметлиите имат усещането че ходят на работа, а най-късметлиите имат усещането, че получават заплата. Останалите се радват на усещане за бедност. Това усещане системно се размива с усещанията за несправедливост, наглост и усещане за дебелоочие.

Народонаселението търпи постоянното усещане за секс, което по-скоро прилича на усещането за изнасилване. Някак се усеща претръпнало вече.

Усещаме, че повече няма да можем, но според усещането на социолозите можем още.     Пенсионерите получават усещане за живот, чрез усещане за вдигане на пенсиите със стотинки. Това води до усещане за обида. Но нищо. Тоест, усещането е за нищо.

Когато се разболеем усещаме, че получаваме здравна помощ. Децата ни получават усещане за образование. Силиконовите курви се усещат като стълбове на обществото. Римляните от неримски произход създават усещане за престъпност, но престъпността се усеща като битова.

Понякога имаме усещането, че нещата могат да отидат на по-добро. Но това е само усещане.

 Друг път имаме усещането, че цените на парното, тока и водата се вдигат. Но това усещане е само, когато пристигнат сметките. Така, че това е усещане, което влиза в статистическата грешка.

Има усещане, че безработицата е победена, но това усещане е само в табличен вид удобен за показване по телевизора.

По криминалните хроники се прокрадва усещането за неомутризация. 

Да не говорим за усещането за корупция, което е едно от водещите усещания. То някак се допълва с усещането за шуробаджанащина, усещането за крадене в особено големи размери.

Защото защо да не се краде в особено големи размери, при положение че съществува усещането за тотална безнаказаност. Какво ти!  Дори усещане за гордост!

От време на време получаваме усещането че някой и друг завод е закрит и още хора са получили усещането за изхвърлени на улицата.

Като казах улица се сещам, че върви масово усещане за ремонти. Мъчат ни с усещането, че всичко става по-хубаво, но собствените ни очи имат усещането, че не е точно така.

Хората живеят с усещане за безнадеждност. Създават усещане че изоставят семействата си и с усещане за емиграция отиват да работят за пари, които да донесат усещане за пари.

 За останалите остава усещането за умиране. Но това не носи усещане за притеснение на никого. Тези „никого” имат усещането за недосегаемост зад черните стъкла на служебните си автомобили.

Живеем в усещането за държава, за закони, за Европа.

Все хубави усещания. Това е и добрата новина.

Емил Йотовски   

Последвайте канала на