Христо Бойчев пред „Новини.бг”: Почтеният човек е омерзен от политиката

Христо Бойчев е един от най-поставяните драматурзи у нас и в чужбина. Той е роден на 5 март 1950 година. Завършил е машинно инженерство в Русе, учил е и „Театрознание” в НАТФИЗ. Пиесата му „Полковникът птица” има над 20 превода и е играна на петте континента. Наред с множеството си призове, през 1997 година той печели Международната награда за драматургия на Британския съвет. Година по-рано – през 1996 година се кандидатира заедно с колегата си Иван Кулеков на президентските избори и спечелиха над 100 000 гласа.

- Г-н Бойчев, защо след продължително затишие Сатиричният театър избра да постави точно сега една от вашите пиеси „Оркестър Титаник”, правена с успех в над 40 държави по света?

- Това е една от последните ми пиеси писана след 2000 г.  Първата ми пиеса бе „Онова нещо”, написана през 1982 г. но дълго не бе поставена, тъй като цензурната комисия към „Дирекция театър” не я одобри. Театралният критик проф. Владимир Каракашев се шегуваше, че „Онова нещо” е едно голямо нищо. В последствие обаче стана мой фен. През 1985 –та започнах да следвам второто си висше образование във ВИТИЗ, но прекъснах. Прибрах се в Полски Тръмбеш и за една година написах три пиеси. 1988 г. бях „драматург на годината” и моите пиеси се играеха едновременно в 40 театри в страната.

- Как си обяснявате интереса към „Оркестър Титаник” напоследък?

- Интересът към „Оркестър Титаник” никога не е стихвал и сигурно има над 100 постановки по света. Защото в нея се обсъждат общочовешки проблеми, не локални, местни дертове. Това е същността на театъра като изкуство.

- Скоро ще имате премиера на ваша книга, в която сте събрал две повести - „Полковникът птица” и „Обратно броене”. Как се роди идеята за нея?

- Режисьорът Пламен Панев, който вече не е между живите, през 1995-та ми донесе изрезка от вестник, че в една психиатрия са получили военни униформи и ме попита дали от това може да стане филм. Написах сценарий, който нямаше късмет да бъде реализиран – все черна котка му минаваше път. Накрая реших да разкажа този филм  като повест. „Обратно броене” пък се базира на теорията на Стивън Хокинг Професор Стивън Уилям Хокинг (на английски: Stephen William Hawking) е английски физик. До 2009 г. е Лукасов, че Вселената ще се разширява докато енергията от Началния взрив, който е образувал Вселената се изчерпи и тогава тя ще започне да се свива и времето ще смени посоката си и ще тръгне обратно. В текста ми това вече се е случило и историята се развива в обратна посока.

- Ласкае ли ви определението, че сте най-поставяният български драматург в бурните години на т.нар.преход?

- Чувствам се по-скоро удовлетворен, като всеки човек, който вижда плодовете на своя труд.

- Вие сте дипломиран инженер, кога изпитахте потребност да изразявате мислите си писмено?

- Завърших това, но не ми беше интересно, а казваха, че съм добър техник. Имах чувството, че в заводите, в които тогава работех, наливахме в каца без дъно, някакъв безсмислен труд кипеше. Тогава открих театъра. Ключов момент беше „Януари” на Йордан Радичков постановка на Русенския театър през седемдесет и някоя година. А идеята за „Онова нещо” ме срещна буквално на улицата. Но създаването на пиеси хич не е лесна работа, както смятат мнозина.

- Някои режисьори се оплакват, че сега няма качествени български текстове, които да поставят. Така ли е, според вас?

- Има стремеж в театъра, а и в киното, към „тоталното авторство”. Режисьорът си пише текста, поставя го и понякога си изиграва и главната роля. Не се облягат на професионални автори. Преди най-добрите филми и пиеси се правеха по текстове, написани от Йордан Радичков, Георги Мишев, Станислав Стратиев и др. Сега всеки режисьор стана драматург и всеки актьор – режисьор.

- Преди казвахте, че българските драматурзи нямат протекция в родината си, че наши режисьори не поставят живи български автори. Все още ли мислите така?

- Да. Във всички държави протекция на националната драматургия. Например министерствата на културата в отделните държави поемат хонорарите на авторите и по този начин облекчават финансово театрите институции. Преди промените имаше по-голяма активност в тази посока и съществуваше квота театрите да поставят български драматурзи. Също така имаше на всеки 4 години Национален преглед на българската драматургия. Сега няма нищо. Имаме Асоциация на българските драматурзи, но опитите й да промени нещо, се оказаха напразни. Поне да върнат Прегледа на българската драматургия, това ще стимулира много творци.

- В момента къде се поставят ваши творби?

- В цяла Европа и Азия – азиатската част на Русия имам предвид.

- Това достатъчно ли е да ви гарантира битова свобода и независимост, за да творите?

- В някаква степен – да. Но, вижте, в театъра пари няма, освен за някои върхови актьори в Западна Европа и САЩ, които снимат и в киното. Но много богати хора в театъра няма. В Европа сме не повече от 5-ма драматурзи, които живеем от писане.

- Защо ви наричат постабсурдист, а пиесите ви абсурдни?

- Нямам представа. Критиците имат необходимост да подреждат авторите в лавици, за да им е по-удобно и прегледно. Не мога да определя какви пиеси са „Полковникът птица” и „Оркестър Титаник”, освен като пиеси на Христо Бойчев.

- Кои са абсурдите днес в съвременният ни свят – 30 години след времето, когато и вие застанахте, условно казано, под знамената на СДС с надежда за промяна?

- Много са, но ще посоча два – абсурд беше, когато стана ясно, че повечето от депутатите на СДС се оказаха агенти на бившата ДС. Разбира се, нещата не са еднозначни, причините за това са различни. Друг абсурд е, че парламентът бе превърнат в трамплин за бизнес. Повечето от депутатите са там не заради онова, за което ги праща народът, а за да си гледат частните интереси. Това стопира движението на обществото ни. Най-големият абсурд, който ни предстои е, че след 50 години ще продължаваме да се наричаме България, но българи в България, няма да има.

- Изчерпаха ли се надеждите и илюзиите за промяна в обществото ни? Какво мислите за политиката днес?

- Посърнаха. Развитието ни е толкова забавено, че на човек чак му се доплаква. За политиката не мога да кажа добри неща за съжаление и то не само у нас. ЕС не изпълнява своето предназначение и функции да оформи европейска световна сила, а продължава да е придатък на САЩ. В Германия например има силно преклонение пред САЩ – там говорят за стандартите на щатите така, както ние за Германия.

- Вие защо не се впуснахте в политиката насериозно, не броя кандидатирането ви за президент и вице с колегата ви Иван Кулеков?

- До първите избори бях много активен, ходех по села и паланки, по митинги и др. Но почтеният човек винаги остава омерзен от политиката – по всички причини, които по-горе изброихме, а със сигурност има и още.

- Ялова ли се оказа борбата срещу БКП – БСП, щом след близо 30 години тази партия е втора по предпочитания от избирателите?

- В основата на всичко това е пасивността на хората у нас. Масовият българин не е активен и предприемчив и има носталгия по сигурността на времената преди и храни илюзия, че БСП ще ги върне, въпреки, че последното, което може да се каже за БСП е, че е лява партия.

- Равносметката ви до тук какво показва – кои са важните неща в живота, които се пишат с главна буква? Казахте, че в „Оркестър Титаник” става въпрос за тях...   

- С главни букви се пишат Любов, Живот, Чест, Достойнство, Свобода, Смърт...

Последвайте канала на