Професор Стивън Уилям Хокинг (на английски: Stephen William Hawking) е английски физик.

До 2009 г. е Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман някога от Исак Нютон). Роден на 8 януари 1942 в Оксфорд, Англия. Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване — амиотрофична латерална склероза — Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.

Роден е на 8 януари 1942 година (300 години след смъртта на Галилео Галилей) в Оксфорд, Англия. Къщата на родителите му се намирала в северен Лондон, но по време на Втората световна война Оксфорд е бил по-безопасно място за живеене. Когато е на 11 години, родителите му се преместват в Сейнт Олбанс, градче на север от Лондон. По-късно бил приет в Оксфорд, където не било възможно да учи математика (както той искал), затова записал физика, въпреки желанието на баща си да учи медицина. През 1963, докато учи магистратура в Кеймбридж, Хокинг бива диагностициран с АЛС(Амиотрофична латерална склероза).

Той е един от най-младите членове на Английското Кралско общество (1971), Командор на ордена на Британската империя(1982) и на други британски кралски отличия и награди за научноизследователска дейност. Въпреки че Хокинг е атеист, той е член на Папската академия на науките, която е под пряката защита на папата.

Стивън Хокинг пише в съавторство с дъщеря си Люси Хокинг три детски романа: Тайният ключ на Джордж за Вселената и две нейни продължения. Целта на автора е, приключенията на Джордж да бъдат представени по достъпен и забавен начин за младите читатели, които да надникнат в тайните на физиката, времето и вселената.

Той е единственият герой в "Стар Трек: Следващото поколение", който играе сам себе си. Има и епизодични участия в сериалите "Космо и Уанда", "Теория за големия взрив", "Дилбърт", "Семейство Симпсън", "Футурама".

Главните интереси на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те показват, че ако Теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време. Хокинг също така е предположил, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показал че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява, изчислил е максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки.

През 1974, той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство за което е дадено през 1983. С други думи, според него Вселената е „крайна“ но „неограничена“, така както е крайна и неограничена земната повърхност. За да си представим това във вселенски мащаб, освен познатите ни три пространствени измерения са нужни две допълнителни.

Въпреки тежкото си заболяване (амиотрофична латерална склероза), Хокинг не спира активната си научноизследователска дейност.

Като дете се занимавал с конна езда, като ученик в Оксфорд бил носови (на анг. cox) в отбора по академично гребане. Първите симптоми на болестта му се появили след влизането му в Кеймбридж. Окончателната диагноза му е поставена на 21-годишна възраст, малко преди първата му женитба. Докторите му казали, че едва ли ще живее повече от 1-2 години. Въпреки това, той не се отказал да се бори с болестта си. Той е сред най-дълго живелите с това заболяване, познати на медицината. От 1985 г. използва специален апарат, за да говори. Компютърът, инсталиран в инвалидната му количка, му позволява освен да говори, да пише статии, други текстове, да ползва Интернет и електронна поща. Управлението се извършва чрез движение на единствения мускул, който Хокинг може да контролира — един от лицевите мускули на бузата, под окото. Движенията се разчитат от специален инфрачервен сензор, вграден в очилата му. За въвеждане на текст се използва система за предсказване на думите, но въпреки това целият процес е изключително труден и бавен.