Кои са репресираните на тази територия?!

Къде е Българският хелзинкски комитет да защити човешките ни права, когато роми издевателстват над свои български съграждани? Знаете ли за случай, в който българи организирано или поединично целенасочено са пребивали роми? Или тази организация се самосезира по повод само на засегнати права на един единствен етнос?!

Бързам още в началото да уточня, че спор няма – има и читави и съвестни роми, познавам такива. Но те са малцинство и не за тях става дума тук. А за онези, които продължават да не спазват никакви правила и закони в обществото. Които живеят със заучена безпомощност и паразитизъм и нито искат да учат, нито да работят. Изглежда с това е безсилна да се справи не само държавата, а и безбройните граждански организации и партии.

Цигани пак пребиха и вкараха в болница свой сънародник – български гражданин, военен от пловдивското село Войводиново. Там назря веднага напрежение, тъй като пронационалистически настроени хора тутакси скочиха срещу произволите на ромите, които не са от вчера и днес, жандармерия и полиция блокираха района.

Мнозина побързаха да сравнят сегашният цигански произвол със случилото се пак в пловдивско село – Катуница през 2011 година. Преди 8 години в иначе плодородният район избуяха локални размирици срещу фамилията на сочения за цигански бос Цар Киро – Кирил Рашков Кирил Рашков е роден на 24 май 1942 година в пловдивския кв. „Столипиново“. Той е най-малкото от. Хората от Златна Тракия тогава поискаха наглите членове на тази „царска” фамилия да бъдат изселени. Повод за гнева на местните и размириците стана убийството на младеж от селото, извършено от близки на Кирил Рашков Кирил Рашков е роден на 24 май 1942 година в пловдивския кв. „Столипиново“. Той е най-малкото от.

Протестите срещу произволи, вършени от роми, тогава се разрастнаха в цялата държава. В годишният доклад за правата на човека на Български хелзински комитет от 2011 година се заключава, че вълненията са „най-масовата публична изява на расова дискриминация през годината“...

Да се надяваме, че този път няма да се стигне до лавиноразрастващи се протести срещу беззаконията, вършени от цигани. Странно, но полицейските сводки са пълни с произшествия, в които роми бият българи и няма в последните години нито един отразен случай на посегателство на българин срещу циганин. За обратното знаем, аналите помнят за нападения на роми срещу българи - в Столипиново, в Монтана, във Врачанско, в Мъглиж, в Айтос, в село Победа, в Кюстендил, в Карловско, в Дряново, в Славяново и т.н. и т.н.

По-паметливите не могат да забравят фрапиращото убийство на историка проф. Станимир Калоянов през май 2005 г. в столичния квартал „Захарна фабрика”, нападнат и убит по жесток начин от цигани. Повториха набезите си само три години след тази зверска саморазправа.

Потресаваща смърт застигна и достолепната 94-годишна преподавателка по пиано Емилия Бузова, пребита безмилостно от някакъв ром през 2015 година. Жената агонизира 25 дни след побоя. В трогателно писмо до внучката си Милена Нейова тя написа: „Не всичко, което исках и имах, ми трябваше. По пътя на желанието за ѝмане човек става груб, завистлив, зависим, лаком, с една дума – нещастен човек! Е, за какво ми беше всичко това? В края на дните си съм… Бих искала да ми разрешиш да взема приспивателни, да легна на леглото в скута ти, да ме прегърнеш и така да си отида. Така няма да ме е страх. И ти не трябва да се страхуваш.”.../публикувано в сайта „Гласове”/.

Можем да припомняме още много случаи, насадили чувство на страх и безпомощност в гражданите, но струва ли си, щом няма полезни изводи и наложени практики след тях? Нормалните човеци обаче не спират да се питат – кой е етнически репресиран на тази територия и кого точно защитават правителствени и неправителствени организации?!

Последвайте канала на