Първан Симеонов: И през 2019-та опозицията ще подклажда социално напрежение

Каква беше отиващата си политическа година и как ще започне 2019-та год.? Защо скандалите сред политиците не секват, каква е причината избирателите да се очароват и разочароват средно през 10 години от някой свой политически фаворит? Коментар по тези и други въпроси пред „Новини.бг.” на социолога Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл” у нас.

"Отиващата си политическа 2018-та година се оказа банална, без особени изненади. Имаше доста сканадали и в този смисъл беше изнервяща и дори досадна. От друга страна имахме Европредседателство, което остави добри спомени. Показателите в икономиката бяха по- благоприятни, спрямо предходни. В края на годината обаче ни сурвакаха с по-солени цени. Общото усещане е, че имаше известно зацикляне. Политическият ни живот вече страда от изхабяване, забелязва се глад за нови субекти.

В България има голямо социално разслоение и сме на дъното по бедност, за съжаление. Добрите показатели са само в няколко района. Много тежко ни влияе сравнението със страните от ЕС. Това удря по самочувствието ни. Затова хората постоянно търсят нови и нови политически лица.

През тази година не се случи кой знае какво ново и в отделните парламентарно представени партии, нито пък ни изненадаха онези извън НС. Хубавото при водещата ГЕРБ е, че там успяват да се възползват от енергията на опозицията и да опазят себе си. Въпреки че разликата им с БСП се топи, вече не е 5-6 пункта, както беше.

Соцпартията е много мобилизирана. Вътрешната опозиция в партията се стабилизира, което ясно пролича покрай скандалите, които се завихриха по повод на назначението на нов главен редактор ва партийното им издание „Дума”. Все пак смятам, че редовият социалист е фен на лидерката Корнелия НиноваКорнелия Нинова е български политик от БСП, член на Парламентарната група на Коалиция за. Тя играе стръвно и това понякога й играе недобри шеги. Например ситуацията със Сергей Станишев Сергей Дмитриевич Станишев e председател на Националния съвет на БСП, министър-председател на и преизбирането му за лидер на ПЕС, когато тя не отиде.

„Обединени партриоти” вече не са на трето място, откъдето на последните избори изместиха ДПС. Те, като контрадепесе, се обединиха, но се видя, че им е трудно, защото под един покрив се събраха русофили и русофоби. Доброто при тях е , че ако утре има избори, те пак ще са в парламента. Трябва да се разберат обаче какво ще правят с евродепутата си Ангел Джамбазки, а той определено набра скорост като представител, който си върши доста добре работата.

ДПС успя да се справи с проблемите в своята ниша. Ако внимално сте слушали словото на Ахмед Доган Ахмед Демир Доган  е роден на 29 март 1954 година в с. Пчеларово, Добрич, но изкарва голяма част от, той не каза нищо за югоизток. Иначе речта му не беше кой знае колко интересна, и преди е казвал нещата, които сега изговори за пореден път. Мълчанието му за югоизток означава, че тази тема за движението е затворена. Ще видим на изборите как ще успеят да се справят, но очевидно с ДОСТ се разправиха. Обикновено, когато ДПС иска нещо, не го обявява през медиите. За тях е важен международният фронт.

При „Воля” новина няма, но партията на Марешки не е в кондицията, с която успя да прескочи бариерата. Те не се разцепиха, но и нямат достатъчно сили за развитие.

Либералната градска десница, т.нар. „синя опозиция” се мъчи пак да ни предложи от същото – разделиха се, за да се съберат за пореден път. Пак напъни да изтискат от трета четка същата боя. За тях се говори доста, защото са активни в социалните мрежи и в неправителственият сектор. Тя е предимно в София и активно ползва медиите, повечето от които също са базирани в столицата.

Освен опозицията, условно казано, в синьо и червено, определено има ниша за нов, трети играч на това политическото игрище. Някой, който да обедини всички, които казват, че и едните и другите са маскари. Такъв се появява средно през 4 години, а сега малко по-дълго не се е „родил”.

2019-та година вероятно пак ще започне с опити на опозицията да повиши и поощрява социалното напрежение. Почва затова има, тъй като се усеща умора в ГЕРБ след 10 години управление. Лошата новина обаче е, че опитите за индуциране на протестите през ноември не бяха кой знае какво. Но хората, които не са на площадите в София, а пред телевизорите си, им стискат палци. Затова управляващите не бива да се успокояват.

Обобщено, смятам, че е нормално да има протести, те постигат своето. Както смятам, че е в реда на нещата една опозиция да напада, а управляващите да се отбраняват. Голяма част от нещата, които ни се случват, са в реда на нещата. Трябва обаче да сме по-зрели и да не се караме за всичко, по всякакъв повод".

Последвайте канала на