Дивна с емоционални признания за катастрофата с Кристин: Мислих за самоубийство

Чувствах, че не заслужавам да бъда тук и сега, да съм жива.

Това разкри в предаването "Събуди се" по Нова телевизия певицата Дивна в първото си интервю след жестоката катастрофа преди 9 месеца, при която сериозно пострада нейната приятелка – манекенката Кристин. Дивна призна, че е правила опит за самоубийство от чувство за вина. "Бях на път да си дам на най-тежката присъда. Опитах да се самоубия, имаше моменти, в които това е толкова голямо, че чувстваш как целият свят тежи на плещите ти. Въпросът е, че имаше прекалено много моменти, в които мисълта да се самоубиеш е всичко, за което мислиш. Аз бях на края на света, даже в един момент се чувствах извън този свят, само тъмен тунел", заяви певицата.

"Нямаше ограничение на скоростта, имаше видимост. Помня удара, помня моментите след това. Запитах се: Това ли е? Така ли ще приключи всичко? Видях, че колана на Кристин се е увил, първо я попитах - добре ли си, опитах се да го махна. Мантинелата се беше врязала в нея, вратата беше притисната навътре, тя не можеше да излезе. Обадих се на тел. 112. После тя започна да пищи – болеше я много. Чакахме около час на пътя линейката. В главата ми зазвуча песента на Орлин Горанов "Светът е за двама”. Започнах да ѝ пея: Не заспивай, когато умират звезди, не заспивай, светът е за двама. Когато я качиха на линейката, рухнах”, сподели още Дивна. 

"Имах чувството, че се разграждам, все едно съм във вакуум, в който умирам, всеки момент чаках новина какво се случва. Чух се със семейството ѝ, казаха ми, че се е наложило да я преместят във ВМА. Следващите дни това продължи, не ми дадоха да отида там. Всички те ми казваха, че не мога да отида, че няма смисъл и тя не е готова за това. Много ме заболя, когато прочетох, че не съм искала да отида там, исках дори да бъда отдушник, на който тя да крещи. Някъде около десет дни след катастрофата ѝ писах, тя ми каза, че има нужда от време. По-късно ми отвърна - защо не си тук до мен, много ми е тежко. В момента, в който влязох при нея, двете се разплакахме. Прекарах много време, в което търсех урока. Дадох си сметка, че хората много първосигнално обичаме да съдим. Успях да допусна да повярвам, че съм най-големия злодей в една ситуация, в която изстрадах безкрайно много", добави тя.

"Не знам дали оцеля приятелството ни, вече сме на етап, в който говорим с усмивка за това, което предстои, но нищо повече. Моята любов няма никога да бъде различна за нея от това, което беше преди, защото ние искахме да бъдем заедно. Цялото ми семейство страдаше, баба получи инфаркт от това, което се изписа за мен, може би бях удобна мишена, това ме разтърси, защото в един момент ти започваш да вярваш на тези неща, аз вярвах, че съм чудовище. Не можех да излизам от къщи, защото си мислех, че дори с присъствието ще нараня хората около себе си. Искам да кажа на другите, че не бива да съдим, прощавайте на себе си, това е може би най-трудното. Искам и да благодаря и на тези, които ме подкрепиха, независимо, че не бяха толкова много", завърши Дивна.