Япония - 2:0 - БГ операта

  • 18 октомври 2018 17:49

  • 4099
  • 2
Япония -  2:0 -  БГ операта
© Pixabay

Въпреки шеговитата нотка в заглавието, японците едва ли се чувстват победители от този титаничен сблъсък на културите. Но пък ние, със сигурност, се чувстваме загубили. 

Първата „спортна“ изява на опера БГ завърши с два автогола. Да, точно така – два. Един на чужд терен и един – на свой. 

Първият, мисля, че е ясен. Чутовната изцепка с драскането на нещо, което незнайно защо мнозина наричат „графити“, а графити-артистите наричат л**но. 

Но в „добавеното време“, което се пренесе на родна земя, директорът на Софийската опера академик Пламен Карталов заби още един гол в собствената си врата.

Академикът се опита да замаже нещата по много типичен начин, но типичен за хванат в крачка търговец, ударил в кантара или депутат, купил общински имот за жълти стотинки. Омаловажавайки случилото се и измествайки фокуса. 

Карталов обясни пред медиите, че всъщност надписът не бил на стената на мемориала баш, а на някаква стена ДО мемориала. И не е поругаване, а само хулиганство. 

От гледна точка на публичния имидж и PR, това си беше автогол. 

От посолството на Япония у нас се опитаха да направят услуга на ръководството на операта и отказаха да коментират случая, но, за сметка на това самото ръководство се метна, като един Матросов да защитава… всъщност кого и какво защитава? Виновните са наказани и уволнени, глобени. Имиджа на страната ли защитава? На операта ли? Не е ясно, като цяло. 

Както е добре известно у нас – нападението е най-добрата защита. Следователно академикът трябваше да обвини обществото и най-вече медиите (дежурните виновни), че са раздухали нещата и те не били баш така. 

Добре, но ако е толкова маловажно, защо японските медии му отделиха толкова внимание? Репортажи, репортажи… 

Надписът бил на стена ДО мемориала, а не НА мемориала. Е, да – мемориалът сигурно е по-добре охраняван. Но е факт, че драскотенето не е на спирка на автобуса например, а си е ДО мемориала на загиналите в Хирошима. Посланието е ясно – „творбата“ цели да се плесне до мемориала. На такова място „творецът“ знае, че „творбата“ му ще получи повече внимание, отколкото, ако е плесната на спирка или на стената на супермаркет. 

Все едно да издраскаш някаква щуротия в Аушвиц, но да обясняваш после, че не било баш на стената на газовата камера, а на една стена до входа. На всички е ясно, че мишената е паметникът. Било е просто въпрос на логистика. 

И още нещо – другата драсканица е на камък в парковия комплекс. Близо до указателните табели на сградите-паметници. Не сме идиоти – вижда се на снимките. 
Академик Карталов обясни, че това е скандал, който е самовъзпроизвеждащ се (каквото и да означава това). Че раздухването го е превърнало в нещо по-голямо от това, което е. 

Академик Карталов, появата Ви пред медиите по случката също Е „раздухване“. Може би трябваше да се поучите от японците, които усещат кога се говори и кога се мълчи. Ако не се бяхте появили, сега драгият читател нямаше да чете това и хората лека-полека щяха да се пренастройват към други изцепки, на други хора. Но пък нали няма лоша реклама… или има?

Добре, дори всичко да е така, както академикът го описва и наистина, ама наистина да не е нищо особено и да не сме се изложили така, ами онака и да е хулиганство, а не оскверняване, всичко да е така… хм… „невинно“, е, да се юрнеш да обясняваш всичко това, е много лош ход и създава подозрения. Както казахме – автогол. 

Най-малкото защото не е ясно кого и какво се защитава в случая. Така самото говорене в посока без смисъл е странно и само подклажда фантазиите и подозренията на хората. 

Всичко трябваше да свърши с извинението – на операта, на МВнР. И толкова. След това трябваше всички замесени да замълчат. Те – като преки участници, ние – като общество възпитател на талантливи драскачи. 

Защото това появяване пред медиите, за да се омаловажи случилото се и да се размаха пръст на хората и медиите, че те били създали скандал, който е (как беше думата…) самовъзпроизвеждащ се и че има раздухване, звучи като онази мисъл, която обяснява, че когато кажеш: „Аз не съм расист по принцип, но…“, всичко, което ще последва след това „но“ обяснява всъщност защо първата част на изречението е лъжа. 

Александър Томов
4099 2

Свързани новини

Коментари 2

Добави коментар

2018.10.18 | 18:56

1
Всички са един дол дренки...хвани единия удари другия. Кой знае, как и той е назначен на този пост? По вероятно шуробаджанащина, както и много други. Бай Ганьовски работи. То заложено в кръвта.

2018.10.18 | 20:31

2
Та ева в червения г*з трол смотан! Комунистическа отрепка!

Добави коментар

Водещи новини