Античните замъци у нас са сравнявани с картон и сирене

02 октомври 2018 07:35
3789
1

България харчи по 80 млн. паунда за реставрация на антични замъци, които изглеждат като направени от „сирене и картон“, пише в. „Дейли Мейл“ във връзка с възстановяването на историческите паметници у нас, цитира Монитор".

Похарчената сума е част от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), който страната ни получава като членка, поясняват от английското издание.

В евро цифрата се равнява на близо 90 млн.

Вместо възвръщане на предишната слава на паметниците обаче, сега те са обект на подигравки и дори отблъскват туристите, търсещи допир с историята.

Като примери в статията се споменават средновековната крепост Кракра в Перник, както и римската крепост Траянови врата в близост до Ихтиман, които предизвикали гнева на реставратори, след като били обработени с полимерен бетон - същият материал, от който често се правят тротоарите.

От друго английско издание - в.“Телеграф“- пък съобщават, че и Европейският съюз, и правителството са на мнение, че от този случай трябва да се извадят поуки и да има научени уроци.

„Крепостта плаче“, казва Стела Дунева, реставриращ архитект, цитирана от „Дейли мейл“. Така тя коментира стичащата се бяла течност от новодобавените зидове на крепостта. По нейни думи Траянова врата е конструкция, оцеляла 16 века, а сега е развалена именно заради добавките.

Подобна е и реакцията по отношение на крепостта Кракра, чиито новоизградени зидове ще бъдат премахнати догодина, след като изтече минимумът на експлоатация, казват от местната власт. Именно заради тях историческият обект, датиращ от ІV век, е наричан „Картонен замък“, а пък византийската крепост покрай Яйлата е наричана „Крепост от сирене“ заради чисто белите блокчета, които създават дисхармония със старата фасада.

Коментарите идват след като от ЕС решиха да затегнат контрола и зорко да следят как се харчат дадените от тях средства за регионално развитие.

Средства от еврофондовете се инвестират за развитието на туристическите атракции, като целта е да се осигури поминък в по-малките селища на страната, където няма голям поток от чужди и български посетители.