Началото след края (част II)

Продължение от Част I

Преди малко повече от 2 години в Страсбург се гласуваха текстове от европейското законодателство, ориентирани именно към борбата с това явление – чуждестранните бойци в „Ислямска държава“. Настрана от „общите приказки“, експертите тогава (предимно от Белгия и Холандия) отклоняваха по-конкретните ми въпроси, насочвайки ме към вероятните „знаещи отговорите“, а именно – САЩ и техните експерти но сигурност. Що за позиция беше това и до ден днешен си остава загадка, но може да се тълкува доста неприятно за Европа, а именно, че САЩ са играли ролята на „мускулите“ и водещите, а ЕС се е примирявал с ролята си на експерт-писарушко, когото може и да слушат, може и да не слушат – казал си е мнението, стига му толкова участие.

Сега – след Европредседателство ни, Маккол (разбирайте основният играч САЩ) е запознат с акцентите – Западните Балкани и сигурността.

Самият факт, че от една страна Цветан ЦветановЦветан Генчев Цветанов е роден на 8 април 1965 г. в София. През 1987 година Цветанов постъпва на работа обърна толкова сериозно внимание на Западните Балкани; а от друга – директорът на Европол Роб Уейнрайт също наблегна именно на Западните ни съседи; че главните вземащи решения в службите на САЩ говорят за темата, като основна в сигурността не само на региона, но и на света – всичко това идва да покаже, че „картофът е горещ“, че е дошло време за много спешни мерки при интеграцията на разнородните общества от Западните балкани, защото примерът, който ще бъде даден, ще е исторически.

А и е важно, че именно България играе ролята на модератора, който слага темата на масата.

С това може да не сме извървели целия път, но първата крачка е направена – връщаме Европа обратно сред основните играчи. Пък било то и само заради заплахата, че можем да се окажем хранителна среда за вредните терористични организми.

На всички е ясно, че контролът няма да е така ефективен, ако липсва дейното участие на (степенуваме:) ЕС, Балканите, България – като член на ЕС, който е близък съсед на страните от споменатата зона. Страната ни сложи тази карта на масата, така че ще трябва да приеме ролята си сред споменатите основни играчи.

След като видяхме как Западните Балкани могат да дръпнат борбата с тероризма в лоша посока (осигурявайки чуждестранни бойци за терористични организации), да погледнем как играта може да се обърне в правилна посока. А именно – използвайки помощта на мюсюлманското население, което е там от векове и може да се нарече европейско.

И тук България ще е сред основните участници, най-малкото като модел – защото, колкото и нетолерантно да става обществото ни в последно време, притискано от обстоятелства и популисти, гените на прародителите ни още са част от нас и носим модела на религиозна и културна търпимост и разбирателство, които служат за добър пример. И това е нещо, което се признава от всички.

Ако споменатите територии от Балканите станат част от приоритетите на ЕС (но наистина, не само на думи), може да се мисли за една програма за европеизиране на бежанците, идващи в Съюза. Програма, която ще се провежда именно в страните от региона. Това е и нож с две остриета, защото някои по-западни държави може да се опитат да се възползват, превръщайки териториите, населявани с мюсюлмани на Балканите в спирка първа и последна за имигрантите. Но може и да се инвестира в програми за истинско европеизиране на тези хора, започващи живота си в една среда, населявана от техни побратими, които ще чувстват близки – ще са в „защитена среда“, ще видят и ще бъдат научени, че може да си мюсюлманин в Европа, спазващ и следващ ценностите и на двете страни от културна, политическа и социална гледна точка. Представители на мюсюлманските общности на Балканите ще могат да работят с бежанците, осигурявайки им образование, приемайки ги в различни микро-общества, малки и средни предприемачи с потекло от Близкия изток или Африка ще могат да вземат под крилото си новодошлите. Ето това ще е интеграция – превенция срещу радикализирането, защото знаем, че бедните, уплашените и недоволните вършат ужасиите; хората, живеещи в сигурност, си я пазят. Знаем, че бежанците ще продължат да идват, това е ясно – те няма какво да губят, животът им отдавна е на карта. Въпросът е дали ще ги оставим да се маргинализират и да станат опасни или ще ги приобщим и ще живеем спокойно.

Може да се създаде и една точкова система, като в Канада например (която е образец на перфектен жизнен стандарт), според това доколко идващите ще са полезни на държавата-приемник – доколко са образовани, владеят ли занаят, имат ли или не семейство. И на тази база да бъдат разпределяни из страните и регионите на Европа. Факт е, че дори в България бизнесът от много години насам се оплаква от недостиг на кадри в много сфери, сред които са и животновъдството, и земеделието, и строителството. Така че идвайки тук, тези хора няма да откраднат ничие работно място, защото то и сега е свободно, но никой не го иска.

И така: европредседателството ни свърши, но остави не малка следа и то в сложно време, когато ни клатят лодката и отвътре, и отвън. Популисти, брекзит-фенове, къде платени къде – не, фалшиви новини, кибератаки, хибридни войни, бежанци, кризи от всякакъв тип. Дадохме тласък на важни теми, показахме избор на посока. За нас – обикновените хора, остава да видим продължението – дали ще има последователност или и това чудо ще е за 3 дни. Да видим. Започна Глава II от най-новата история на региона, а ние сложихме солидна следа в нея.

Последвайте канала на