Началото след края

Дори да сложим настрана всичко друго, постигнато по време на Българското председателство на Съвета на ЕС, ще можем поне да си признаем, че думите „България“, „българско“, „български“ вече са по-известни и разпознаваеми. А за онези хора, живеещи извън границите на страната ни, които ги разпознаваха и преди, вече се намира и нещо по-положително в тези думи (не само синоними на престъпност, корупция и общо взето страшни приказки за деца и възрастни).

Малка крачка, но в правилната посока. За какво става дума ли? Вземете един средно статистически жител на държава на запад от Бранденбургската врата и го питайте дали е чувал за Сърбия, Гърция, Румъния... България. За последната ще ви се наложи да обяснявате къде се намира по-често и повече отколкото за другите. Няма да наблягаме на причините – културни, исторически, географски, защото това ще прерасне в съвсем друга тема. Те си имат и по-известни писатели, и по-известни исторически събития (че дори и негативни – като войните в Югославия например), и по-известни спортисти. Ние обитаваме периферията на региона, що се отнася до поп-културно влияние и разпознаваемост. Само че сега можем да кажем, че стъпка първа е направена. Глава I на книгата е написана. Започваме Глава II. В нея трябва да опишем следващите ни крачки, които ще направим през (както се казва:) остатъка от живота ни. Приемете, че днес е първият ден от остатъка от живота ни. Така че това лежи на плещите на всички нас – всичко, което ни се пише като постъпки, няма да се преписва на представителите на една анонимна страна от приказките („България ли? Какво е това?“), а на конкретна и реална държава („България ли! Да, знам я – вие председателствахте ЕС през 2018 г.“). Така че – да внимаваме с Глава II, защото вече сме на картата.

А сега – точки 2 и 3 от резултатите на нашето Европредседателство, а именно Западните Балкани и Сигурността.

Дали е наша заслуга или просто му дойде времето – историята ще съди, но е факт, че именно сега Европа погледна към тях и дори се стигна до историческото: Македония и Албания да получат дати за започването на преговори за присъединяване към ЕС. Нали никой не се съмнява, че това си е историческо събитие? На кой му харесва, на кой – не, е съвсем друга тема.

А относно сигурността… някога, толкова отдавна, че почти изглежда в един минал живот, когато хората чуеха „Сигурност“ от устата на политиците, някак автоматично първо мислеха за вътрешната сигурност – мерките срещу кражбите, убийствата, битовата престъпност, дилърите и т.н. Сега обаче този чисто нов свят, в който живеем, ни преобърна представите така, че първо се сещаме за... борбата с тероризма.

През март месец председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан ЦветановЦветан Генчев Цветанов е роден на 8 април 1965 г. в София. През 1987 година Цветанов постъпва на работа обобщи, че в обсъждането за многогодишното програмиране на Европол за периода 2019 г. – 2021 г. сериозно e залегнала темата за чуждестранните бойци, присъединили се към „Ислямска държава“. Оказа се, че 5000 от тях са от страни от ЕС, а 800 – от Западните Балкани. Данните бяха представени на заседание на съвместната група за парламентарен контрол над дейността на Европол в София, в рамките на българското Европредседателство. Освен това се отбеляза и огромно намаляване на влизащите в ЕС имигранти. България, като външна граница на Съюза, получи заслуженото си признание за това.

Сега – няма и 4 месеца по-късно, Цветанов се срещна във Вашингтон с председателя на Комисията по вътрешна сигурност в Конгреса на САЩ Майкъл Маккол. Разбира се, не е никак учудващо, че Маккол е доста заинтересован от темата за Западните Балкани. Това е територия, населявана от немалко мюсюлмани и може да бъде изключително важна за Европа и света както в положителна, така и в отрицателна посока, зависи как ще се отиграят следващите ходове.

Част II на материала може да прочетете утре в novini.bg 

Последвайте канала на