Оцелели от водния ад: От студ не можехме да си поемем въздух

  • 08 февруари 2012 21:22

  • 1516
  • 0
Оцелели от водния ад: От студ не можехме да си поемем въздух
©

Баща и син от хасковското село Родопи победиха природната стихия и оцеляха на 6 февруари след близо 6 часа в ледените води на придошлата река Олу дере.

През цялото това време двамата били качени на задната гума на отнесения им от високата вълна и обърнат по таван Опел.

След четири неуспешни опита за спасяването им накрая вече изпадналите в хипотермичен шок Мартин и Николай Йорданови бяха издърпани с въже от военен хеликоптер.

50-годишният Мартин и 22-годишният му син сега лежат в хасковската болница и още не могат да повярват, че това се е случило.

"Не можете да направите филм по нашия сценарий, няма кой да се наеме да изпълнява ролите", шегува се бащата, пише "24 часа".

"Както всяка сутрин тръгнахме да разнасяме млякото. Имаме 10 крави и продаваме продукцията си на постоянни клиенти в Хасково. Стигнахме до моста, реката не беше преляла и решихме да продължим. Отпред имаше вода, но карахме на фарове и не можахме да преценим колко е", разказа вчера синът Николай.

"След около стотина метра предницата на Опела хлътна в дупка - изглежда, водата е отнесла настилката. Въздушният филтър взе вода и колата угасна, а напред имаше езеро, докъдето погледът стига. Извадих телефона и се обадих на 112. Успокоиха ме, че идва помощ. Колата обаче взе да се пълни с вода, за минути стигна над седалките", продължава да разказва бащата Мартин.

Заради напора те дори не могли да отворят вратите. "Отворихме предното дясно стъкло, то беше от подветрената страна", уточниха двамата.

Заобиколили автомобила откъм течението в дълбоката метър вода, за да не се обърне и да ги затисне. На автобусната спирка на международния път Е-80 е спряла полицейска патрулка, която също явно подава сигнал за бедстващите.

"След 15 минути дойде джип на Гражданска защита". Прецени обаче, че работата не е за него. Пак звънях на 112, свързаха ме с шеф на пожарната в Хасково. "Пращаме кола", обеща огнеборецът. Междувременно нивото се вдигна още, колата се задвижи и се обърна няколко пъти. Ние - хванати за нея. Накрая спря по таван. Водата беше ледена, все едно че те режат с ножове", спомня си Мартин.

Качил сина си на задната гума, а самият останал да подпира возилото от другата страна. На двадесетина метра от мястото има шахта на канал. Чувало се как бучи водовъртежът. Ако еднотонното возило е било запокитено там от стихията, краят бил сигурен.

Когато идва високопроходимият зил 130,  водата сигурно е била около метър и половина, а вече са минали над 2 часа. "Силното течение повлече и камиона, измъкнаха го обаче с лебедка. Аз вече бях спрял да си чувствам краката, не можех да си поема въздух от студ. Опитвах се да си пъхна главата под мишницата, за да поема дъх", уточнява Мартин.

Следващата машина е още по-голяма - "Камацу". Нейният шофьор също се отказва да рискува. Започва голямото чакане на лодки.

Гумената техника идва, но, уви - силното течение мигом я отнася неуправляема надолу по течението.

От десния бряг на реката на моста се е събрало вече цялото село. Хората викат, дават напътствия, но и дума не може да стигне до давещите се. Те вече нямат представа нито за време, нито за достоверност на ситуацията. Мобилните телефони и на двамата са намокрени и "умират".

Жената на Мартин Сийка също била на моста, тръпнеща от ужас, докато двамата се опитват да оцелеят.

“Последното, което си спомням, бе как помпиерът на селото ръкомахаше с кръгови движения. Явно даваше знак, че ще идва вертолет", разказа още Мартин.

"Видях, че на баща ми вече му е много зле и го издърпах при мен на гумата, той нямаше никакви сили. Беше започнал да придрямва. "Моля те, събуди се", молех го. Аз си повтарях: "Край, тате", добавя Николай.

Избавлението обаче е близко - над двамата започва да кръжи военен "Кугар".

Времето е лошо - вали дъжд и духа вятър. Вертолетът прави няколко опита да ги доближи, напътстван от висящия на въжето водолаз в неопренов костюм. Най-накрая уцелва.

Първо връзват Николай с ремък през раменете и го пренасят на Е-80. След 15-ина минути хеликоптерът оставя там и бащата. На мястото вече чака линейка.

Двамата са приети в хасковската болница в тежък хипотермичен шок. Телесната температура на Мартин е 34,5 градуса, а на сина му - 33,5 градуса. Първият е приет във Второ вътрешно отделение, а вторият в хирургията.

"Искаха да ми "цепят" краката. Аз обаче отказах, сега вече съм по-добре", казва Николай, който се оказал в по-тежко състояние от баща си.

"Той бе приет с измръзвания на пръстите на ръцете и краката. Ако се направи лек разрез, може да се подобри нарушеното кръвоснабдяване. Тепърва обаче ще преценяваме дали интервенцията е необходима - зависи от състоянието на пострадалия", каза шефът на хасковската хирургия д-р Живко Атанасов.

Мартин също е зле с краката. "Кожата ми до коленете все още е напълно безчувствена. Слава богу, че се отървахме, но на никого не пожелавам да му се случи такова нещо", казва той.

Мартин и Николай вече са говорили по телефона с близките си, които ги очакват с нетърпение да се приберат.

Мартин и Сийка имат още две деца - син Венелин и дъщеря Ана-Мария.

Днес Опелът бе обърнат в нормалната си позиция. Високата вълна обаче го бе изхвърлила на 10 метра от пътя.

Последвайте канала на

Десислава Станева
1516 0

Свързани новини

Коментари 0

Добави коментар

Добави коментар

Водещи новини