Разказ за събитията и опълченците, освободили България

Днес се навършват 140 години от Освобождението на България. По този повод от Novini.bg се свързахме с гл. ас. д-р Николай Иванов от НВИМ, който ни разказа за събитията отпреди 140 години, направили ни горди българи и освободили държавата ни. 

"На 3 март отбелязваме 140 години от възстановяването на българската държавност след пет вековно османско владичество. В резултат на Руско-турската война България се появява на политическата карта на Европа, дава възможност за свободно и независимо развитие на българите и за приобщаването им към модерния европейски свят. Всичко това е благодарение на стотиците хиляди войници от Руската армия, които в продължение на близо година се сражават срещу Османската империя. За това този ден е толкова важен за нас, защото се появяваме на политическата карта на Европа след дългогодишно отсъствие", каза д-р Иванов. 

"В паметта на българите са се запечатали няколко събития, част от които са на Дунавския фронт. На първо място можем да определим  Манифеста за обявяването на войната, който е на 24 април 1877. Знаково за нас събитие е и връчването на Самарското знаме на 3-та Опълченска дружина от великия княз Николай Николаевич, на 18 май. Друго знаково събитие е десантът на основните сили на руската дунавска армия в Свищов на 27 юни 1877 година, с който поход започва освобождението по българските земи. Освобождението на София е другото ключово събитие, тъй като руските войски са посрещнати от хиляди граждани", допълни гл. ас. д-р Николай Иванов.

"Най-важният момент в освобождението ни са решителните боеве за Шипка на 22 и 23 август 1877 година. Руското командване предполага, че армията на Сюлейман паша ще се опита да премине Стара Планина през Твърдишкия проход. В последствие руските войски са насочени към Елена, но действията им се оказват грешни", разказа историкът.

"Сюлейман паша насочва армиите си към Шипченския проход, а от страна на българите отбраната на прохода е поверена на габровските отряди командвани от Дерожински. На прохода са разположени 36-ти Орловски пехотен полк, първите пет дружини на българското опълчение и няколко специални команди. Това са общо 5500 души и 27 оръдия, които се изправят срещу армията на Сюлейман паша, състояща се от 27 000 души и 63 оръдия. Въпреки численото превъзходство на османската армия, нашите бойци се сражават достойно. Опълченците не отстъпват на руските войски по нищо. Армията на Сюлейман паша бива спряна", допълни Иванов за битките довели до българското освобождение.

"Овладяването на Плевен се оказва ключов момент, който решава крайния изход на войната. Командваният западен отряд не съобразява ситуацията около Плевен, в който има малко турски войски и след като превзема Никопол забавя атаката към Плевен, което позволява на Осман паша да прехвърли основните си сили от Видин в Плевен. Следват три много кръвопролитни битки, поради които руските и румънските войски претърпяват сериозни загуби. Като общо за двете армии човешките загуби са над 22 хиляди души", разказа историкът за ключовата битка в Плевен.

"След това генерал Гурко поема западен отряд, като след опити за завладяване на 10 декември Осман паша обявява капитулация със своята 40 000 армия. С помощта на българското население в много тежки зимни условия част от южния и западния отряд преминава Стара планина, почти по същото време се превзема и София, на 4 януари 1878 година, като основна силова база", допълни Иванов.

"На 8 януари 1878 г. Шипченският отряд на ген. Радецки  разгромява на лагера на Вейсел паша и пленява 22 000 турски войници. Така е унищожена последната турска отбранителна линия. Следва широкомащабно настъпление на руската армия в Тракия, което довежда до започването на преговори за примирие", каза още той.

"Санстефанският мирен договор е подписан на 3 март 1878 г и слага край на Руско-турската освободителна война. Пълномощници на руското правителство по време на преговорите са граф Игнатиев и Александър Нелидов. В резултат на преговорите се подписва договорът, по силата на  който, Османската империя признава създаването на трибутарно българско княжество. Границата, която обхваща държавата ни е от почти цялата етническа територия на българския народ. Окончателното решаване на въпроса с България се случва на 13 юни на Берлинския конгрес", завърши гл. ас. д-р Николай Иванов. 

Последвайте канала на