КФН иска нова такса върху парите за втора пенсия

Нова такса до 2% от всяка вноска на хората за втора пенсия предлагат от Комисията за финансов надзор.

Идеята на практика ще елиминира предлаганото от регулатора намаление на сегашната удръжка от вноските ни от 5 на до 3%. С новата такса ще се попълва гаранционен фонд. Това стана ясно след поредната дискусия за пенсионната реформа при социалния вицепремиер Ивайло Калфин Ивайло Георгиев Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. През 1983 година завършва 9-та Френска. Зам.-шефът на КФН Ангел Джалъзов представи на участниците пакет със законодателни промени в КСО, а Калфин обеща да ги внесе в тристранката за обсъждане с бизнеса и синдикатите.

Фондът трябва да гарантира, че в момента на пенсионирането си хората, родени след 1959 г. и работещите тежък труд ще имат по личните си партиди поне толкова средства, колкото са внесли за целия период на осигуряването си. Така ще се неутрализира отрицателната доходност при сътресения на пазара като през 2008 г. или при системно лошо управление на парите от дружествата. Фондът ще е солидарен - от него всички ще плащаме само за допълване на партидите на тези хора, чийто частен фонд не е съумял да управлява средствата добре. Освен от новата такса, която ще се определя всяка година по предложение на фондовете и след одобрение от КФН, гаранционният фонд ще се попълни и от първоначална вноска от всеки фонд, която ще е до 1% от нетните му активи. За целия капиталов пазар към момента това е около 80-85 млн. лв. Фондът ще е юридическо лице, което също ще инвестира натрупаните пари - в държавни ценни книжа (без ограничение), а до 50% от активите - във влогове в БНБ и други банки. Не повече от 5 на сто от активите могат да бъдат в една банка, пише в. Сега.

Макар според експерти, а и според самите пенсионни дружества, намалението на таксите, които се удържат от вноските за втора пенсия, да е безкрайно закъсняло, регулаторът предлага удръжките да се свиват постепенно. Подобно предложение КФН внесе в парламента и през 2013 г., но то не бе прието. Така сега отново се предлага 5-те процента такса, която частните фондове удържат от всяка вноска, да започне да намалява с по половин процентен пункт от тази година, докато стане 3% през 2018 г. (в предишния законопроект се предвиждаше таксата да намалява от 2014 до 3 на сто през 2017 г.). За другата такса от 1% годишно върху управляваните нетни активи се предлага намаление с по 0.1 п.п. от тази година, докато стане 0.6% през 2018 г.

От КФН са изчислили, че средствата по личните партиди ще намалеят с 20.4% заради удържаните такси за 40 г. осигуряване. И са сметнали още, че само през 2014 г. са удържани общо 116.5 млн. лв., а ако таксите бяха с 40% по-ниски, както регулаторът планира да се случи към 2018 г., по партидите на хората щеше да има близо 47 млн. лв. повече. Дългоочакваното намаление обаче няма да се отрази върху спестяванията на хората, ако се въведе новата такса за гаранционния фонд.

КФН предлага още въвеждане на балансирани и консервативни фондове. Балансираните фондове ще могат да инвестират до 40% от активите си във финансови инструменти с променлив доход. Това означава, че ще са по-рискови, но могат да носят по-висока доходност. Всеки ще може да се осигурява само в един вид фонд. 6 години преди навършване на пенсионна възраст обаче дружествата ще прехвърлят служебно хората в консервативен фонд. Работещите в тежките категории ще бъдат местени 4 години преди да стигнат до пенсия. В третия стълб, където осигуряването е по желание, освен двата вида фондове ще има и агресивен.

 "Рискът за пенсия от държавното обществено осигуряване е по-голям от този в частните фондове - размерът й зависи единствено от голите обещания на политиците да се правят бъдещи вноски в ДОО", коментираха вчера икономистите от Института за пазарна икономика. Оттам прогнозират, че поне 5% от осигурените през първата година ще изберат да прехвърлят парите си в НОИ, което е около 170 000 души. Според последните идеи на МФ тези пари ще отидат в Сребърния фонд. "Ефектът от преместените партиди в Сребърния фонд би бил в рамките на максимум 330 млн. лв. По-вероятно е сумата даже да е доста по-ниска - около 200-250 млн. лв., тъй като е логично подобен избор да направят лицата с по-малки партиди. Те биха търсили по-висока пенсия от солидарната система поради малко натрупвания по личната си партида", коментира Петър Ганев.

Последвайте канала на