Германия ни снема отпечатъци

От влизащите в Германия българи и румънци да се вземат пръстови отпечатъци на границата. Такава идея лансира евродепутатът от Християндемократическия съюз на Ангела МеркелАнгела Меркел - германски политик, канцлер на ФРГ. Родена на 17 юли 1954 г. в Хамбург. Семейството се - Елмар Брок, пише в. Монитор.

По думите на германския политик, който оглавява комисията по външните работи на Европарламента, отпечатъците щели да послужат като предпазна мярка, която да предотврати многократни влизания в страната. „Имигрантите, които идват в Германия само заради Харц-4, детски помощи и здравно осигуряване, трябва бързо да бъдат изпратени обратно в родните си страни”, настоява Брок, цитиран от „Зюддойче цайтунг”. Подобно на британския си колега Дейвид КамерънДейвид Камерън - политик и премиер на Великобритания от 2010 до 2016 г. Роден в Лондон на 9 октомври 1966 г. пък канцлерът Меркел също иска провеждане на дебат относно евентуалния наплив от български и румънски имигранти след отпадането на трудовите ограничения за тях в целия ЕС на 1 януари. Меркел се е уговорила с вицеканцлера Зигмар Габриел на първото заседание на кабинета в сряда да се формира комисия на ниво зам.-министри, която да предложи мерки за миграцията, съобщи в Берлин правителственият говорител Георг Щрайтер.

Междувременно Херберт Брюкер, който е експерт по миграционните проблеми в германския Институт за проучване на трудовия пазар, заяви в интервю за „Дойче веле”, че ползата от новите български и румънски трудови имигранти в страната ще е по-голяма от евентуалните допълнителни социални разходи. „До момента, преди да отпаднат на 1 януари ограниченията за румънците и българите на трудовия пазар в ЕС, те можеха да работят в Германия само сезонно или да получават професионално обучение в страната. Нормална работа си намираха единствено висшистите. Сега трудовият пазар е отворен за всички. Според нашите прогнози в Германия ще се изселят 100 000 до 180 000 души от България и Румъния. Повечето ще работят, ще плащат данъци и ще им се правят съответните удръжки. Доходите за германския държавен бюджет и плащаните социални осигуровки значително ще надхвърлят сегашните разходи за социални помощи”, обосновава се специалистът. Същевременно „Дойче веле” констатира, че темата за евентуалната вълна от български и румънски имигранти се повдига главно в страните с относително ниска безработица като Германия, за разлика от държави като Испания например.

След големите страхове от имигрантски наплив във Великобритания, които очевидно се опровергават, вчера пък ирландският вестник „Айриш таймс” цитира проучване на Холандския институт за социални изследвания за нагласите в страната на лалетата. Според него две трети от жителите в кралството изпитват притеснения, че новопристигащите чужденци от България и Румъния може да натежат на социалната система и да станат част от криминалния контингент в страната. 47% от холандците са убедени, че склонните да се трудят за по-ниско заплащане източноевропейци отнемат работата на местните жители. Понастоящем броят на чужденците от различни страни членки на ЕС в Холандия е около 600 000 души, като едва 20 000 от тях са потърсили помощ за безработица или социално подпомагане.

Последвайте канала на