Година след земетресението в Пернишко за някои семейства надежда няма

  • 22 май 2013 09:06

  • 1151
  • 1
Година след земетресението в Пернишко за някои семейства надежда няма
© Булфото

Днес се навършва една година от силното земетресение в Пернишко. Хиляди семейства пострадаха, хиляди българи се обединиха и в помощ на най-засегнатите в различни благотворителни кампании.

Как живеят хората година след най-голямото бедствие от десетилетия насам?

Казват, че времето лекува, че дните донасят забрава. А животът - той продължава въпреки всичко. Но за тази една година, хората в Пернишко нито за забравили, нито пък раните им са заздравели, разказва БНТ. Месеците се нижат един след друг, а след тях разрухата си остава. Пълнят се очите със сълзи, когато не виждаш изход.

Животът на Милена Зарева и семейството й се дели на два периода - преди и след земетресението. Преди са правили планове, сега бъдещето е неясно. Къщата им е сред най-пострадалите. Можело да бъде укрепена. Но парите са се забавили и днес единственият изход е пълното й разрушаване.

"Дадоха частична помощ, моята е 9 500 лв. Дадоха ги с уговорката, че след Нова година, като се гласува новият бюджет, ще получим и останалото дофинансиране. Обаче резултатите са никакви. Времето си тече, къщата става по-опасна,... надежда ... не знам... Искаме да сме силни, но е трудно", казва Милена и добавя: "Аз очаквам държавата да ми е майка, да помогне, а не мащеха."

И така семейството на Милена живее, където намери - при приятели, роднини. "Надяваме се на здравия разум на новото правителство, на Междуведомствената комисия. Да са малко хора, да има човещина", проплаква жената.

Такива са и надеждите на Павлина Кирилова. Точно преди земетресението с кредит са ремонтирали покрива и третия етаж на къщата - същата къща, в която днес ги е страх да влязат. Дали има надежда? "Малка вече, даже и тя не остана, защото много време мина, много неща се изговориха, а в същото време - нищо."

От Междуведомствената комисия им отпуснали 14 000 да направят проект за укрепване. Още чакат остатъка от цялата сума, необходимата за ремонта.

"Много комисии минаха от тогава, но нямаше никакъв ефект от това. Благодаря все пак на общината, че ни даде този фургон, защото нямаше къде да живеем. Седем души живяхме във фургона", разказва жената.

В положението на Павлина и Милена са много семейства в Пернишко. А годишнината е време за равносметка. Според инициативния комитет равносметката е тъжна.

"Решение номер едно на Междуведомствената комисия, една седмица преди правителството да подаде оставка, с това решение 4403 души получиха тотален отказ и 3000 получиха частично финансиране. От 8000 молби - направете сметка. А има едни 400 мобилни, които не са в нито единия, нито в други списък, с една дума - за тях тя не съществуват. А молбите им са в Междуведомствената комисия. За съжаление, една година след земетресението хората са обезверени и не знаят какво и как да направят", коментира ситуацията Валентин Пешев от Инициативен комитет - Перник.

Годишнината от бедствието обаче е и повод за благодарност към онези, подали ръка за помощ и подкрепа. Ирина Анева е сред щастливците, получили нов дом. Няколко десетки семейства имаха този късмет, благодарение и на кампанията на БЧК. Всъщност Ирина е посветила над 40 години от живота си на другите като медицинска сестра и доброволец именно в Българския червен кръст. Днес Ирина вече се радва на новия си дом, станал готов преди месец.

"Преди година, когато беше наводнението в Бисер, аз пратих два SMS-а. И никога не съм предполагала, че ще попадна в ситуация, в която на мен ще ми се помогне", споделя Ирина и продължава: "Няма спасение от болест и природно бедствие. Няма застраховка в този живот. И ако я няма тази доброта и съпричастност... И въпреки кризи, и всичко, хората са добри, върнаха ми вярата в живота. То и професионално, и като характер, съм се стремяла да правя добро. В този момент- като бумеранг ми се върна тази доброта. Как да не вярвам, че има добри хора. Много благодаря на всички! Страшно много! Щастлива съм от добротата на хората, от това, че имам покрив над главата."

Казват - времето лекува, дните носели забрава, а животът - той продължавал. Така казват. Но ако искате да видите истинското лице на надеждата и безнадежността - отидете в Пернишко. Там ги има и двете. Има я все още и вярата, има го и упованието... в Божията милост.

Последвайте канала на

1151 1

Свързани новини

Коментари 1

Добави коментар
Песимист

2013.05.22 | 11:36

1
Надеждата се казва "Жилищно застраховане".

Добави коментар

Водещи новини