Осигуриха общинско жилище за децата от Монтана, жертва на домашно насилие

Четиричленното детско семейство от Монтана, което получи общинско жилище, още не може да повярва, че се отървало от кошмар на домашно насилие. 21-годишната Моника, която сега сама се грижи за двамата си братя и по-малка сестра, са живели с насилника почти 10 г. От „Закрила на детето” разбрали за тормоза едва в началото на май миналата година.

„Колегите ходят всеки месец, за да видят как живеят децата, и никога не са имали дори най-малко съмнение, че в семейството има проблем”, обясни шефът на „Закрила на детето” в града Светлин Георгиев, пише "Монитор".

Истината социалните разбират едва когато големият брат Никола избягал от вкъщи. Полицаите го открили при баба му, а по време на разпитите момчето и кака му разкриват, че се страхуват да се върнат у дома.

„Никой не можа да повярва, че този човек е насилник”, допълва още Георгиев. Бащата поел грижата за тийнейджърите след смъртта на майка им преди 3 г.

„Тя попълни декларация, че не иска децата да отидат в институция. Тъй като била в конфликт с близките си, поиска те да останат при втория й мъж”, заяви директорът на „Социално подпомагане” Нели Борисова. Според Моника майка й е подала декларацията под натиска на мъжа си.

„Той биеше и нея. Забрани ни да се виждаме с близките ни. Гонеше баба, когато идваше да ни види”, спомня си момичето.

Насилникът избухвал често, а под ударите му попадал дори малкият Вальо, който страда от детска церебрална парализа.

„Веднъж го търкаляше по земята и го биеше с точилка”, разказа каката. Детето е в инвалидна количка и е напълно зависимо от чужда помощ. Пердах е ял, защото не седял изправен или се изпуснал в памперса.

„Посягал е да ме набоде с вилицата, защото изпуснах месото на земята”, разказа Вальо. Най-малката, 12-годишната Вики пастрокът биел, ако има четворка в училище, а големият Никола веднъж ударил с клещи по главата заради счупен педал на колелото. На 4 май социалните настанили хлапетата в кризисен център, в който останали три месеца. Дни след това районният съд в Монтана осъжда пастрока по Закона за домашно насилие. Магистратите забраняват на мъжа да доближава децата в следващите 18 месеца и отсъжда да плаща издръжка. Насилникът напуска града. От местната управа не могат да открият мъжа, затова пари за децата се отпускат от бюджета на общината.

Месечният бюджет на тийнейджърите е около 700 лв. Моника получава по 120 лв. като личен асистент на Вальо. Останалите пари са от социални помощи и издръжка от бащата – 160 лв. за трите хлапета. От пет месеца детското семейство живее в апартамент под наем, за които плаща по 250 лв. В новия си общински дом децата ще се настанят до няколко месеца, след като от местната власт ремонтират помещението. Наемът пък ще бъде почти 10 пъти по-нисък.

В апартамента обаче няма да има мебели. А единствената собственост, която имат децата, са телевизор и микровълнова печка. Вече седмица Моника получава по 10-ина обаждания от хора, които искат да помогнат на семейството й. Хората искат да им изпратят пари, дрехи, памперси за Вальо. От месеци момчето ходи по два часа на ден в Центъра за рехабилитация, в който с него работят рехабилитатор, логопед и психолог. От днес Вальо ще прекарва целия ден в центъра, което ще подобри състоянието му. Всички желаещи да помогнат на семейството могат да го направят чрез банковата им сметка: BG43PIRB91704604372047 Моника Петрова Ненчова.

Вальо иска да е полицай, Вики ще става ветеринар

Вальо е усмихнато и умно момче, въпреки че от малък е прикован към инвалидна количка. Малкият Вальо иска да стане полицай, също както повечето си връстници.

13-годишното момче обаче има друга съкровена мечта. „Мечтая да се оправя и да живеем в нов дом”, разказва с широка усмивка малчуганът.

В бъдеще най-малката в детското семейство – Вики, се вижда като ветеринарен лекар, защото много обичала животните. За Коледа двамата най-малки членове на фамилията получили от белобрадия старец по един хамстер. Вальо кръстил своя Уили, а Вики кръсти новия си приятел Пухи. Четвъртокласничката е отличничка, а любимите й предмети са Човекът и природата и математика. Заради заболяването си Вальо не е ходил на училище, въпреки това е будно и общително дете. За в бъдеще хлапето може да се обучава у дома от ресурсен учител. Баткото Никола учи в професионалната гимназия по селско стопанство в село Георги Дамяново. Училището е на 16 км от Монтана, затова тийнейджерът живее в пансиона през седмицата. След като завърши, Никола щял да си търси работа като шофьор. 21-годишната Моника е завършила същото училище със специалност „Фермерство“.

„Исках да уча агрономия, сега това е на заден план. Предпочитам да си намеря работа”, споделя момичето. Вече има предложение за работа в магазин за техника на половин работен ден. Въпреки че все още не знае за каква позиция и заплата ще се труди, Моника казва, че най-вероятно ще го приеме, защото друг вариант засега няма.

Побойникът им пратил SMS за Коледа

„Пишеше приятно изкарване. Много целувки на децата”, спомня си момичето. Началото на януари й писал отново. Този път се интересувал дали здравната му книжка не е останала при тях. Хлапетата не знаят какво се случва с пастрока им, но предполагат, че е заминал за Пловдив. Преди време Моника се чула с дъщеря му, която й споделила, че започнала работа в Пловдив.

„И нея я биеше както нас, нищо че му е истинска дъщеря“, обясни момичето. Моника още си спомня как един ден двете момичета отишли в близкия до училището манастир. В същото време баща им отишъл да ги прибере от часове. Ядосал се, че ги няма, и тръгнал да ги търси.

„Намери ни, качи ни в багажника на колата и ни закара пред училището, за да ни видят всички“, разказва Моника.

Социалните пък чули, че мъжът си намерил работа в столицата. След като е бил осъден за домашно насилие, районният съд в Монтана забранил на мъжа да доближава децата в продължение на 18 месеца, т.е. до ноември тази година.

Мъжът им вземал ученическите стипендии

Вторият баща на деца ги тормозел и психически. Мъжът не им дават да излизат от вкъщи. „Като ходех до магазина, ми засичаше дали няма да се забавя повече от 5 мин“, обясни Моника. Пастрокът дава на децата по 2 лв., с които да си купуват закуска цяла седмица.

„Нямахме избор за дрехи, купуваше се това, което той каже“, спомня си момичето. Насилникът вземал и стипендиите на децата. И децата, и социалните твърдят, че хладилникът в дома на семейството е бил пълен. След смъртта на майката цялата домакинска работа паднала на плещите на Моника. И днес девойката се грижи сама за дома. По-малката Вики помага както за домакинската работа, така и за грижите около Вальо. Малчуганът обича да му готвят супи, а най-любимите му са боб и леща, а заради ограничения бюджет домакинството често се лишава от дрехи, плодове и шоколад.

Биологичният им татко също бил агресивен

Хлапетата не са виждали биологичния си баща цели 12 г. Въпреки това най-голямата в семейството не би отказала среща между него и по-малките деца. За последно Моника го видяла на първия учебен ден, когато била в 6-и клас. Спомня си, че родителите й говорили помежду си и след това мъжът си тръгнал.

Родителите й се разделили, защото майка й го хванала в изневяра. Момичето също няма добри спомени с него. За разлика от пастрока им истинският баща на тийнейджърите често посягал към чашката.

Тогава посягаше на майка ми. Мен ме биеше, когато направя беля, а аз бях много палава като малка”, разказва 21 -годишната девойка.

Последвайте канала на