ДПС поиска минимум 4 ч. турски език седмично в училищата

аз да ви кажа аз.турците искат по 4 часа Ебане на ден-minimum.

Французина, турчина и Бай Ганьо седят на чаршията на едно село и се надлъгват кой е по-ербап: Французина казва: - Аз мога да нося две дини на един път! - Че какво толкова..едната под едната мишница, другата под другата мишница.. не е нищо особено.... казват му другите двама.. Турчина вика: - Аз мога да нося цели три дини на един път!! - че как три дини бе? ти имаш само две мишници... Турчина казва : - Че едната под едната мишница,.. другата под другата мишница.. - А третата? - попитал французина.. - Третата диня ще си я сложа на оная работа и мога да ги нося така колкото си искам... - Бахта ф циганна,.. - рекъл Бай Ганьо.. нищо не става от тебе.. оня европеец,.. знам го че не е човек, ама ти са излагаш... - Брей, че ти колко дини можеш да носиш бре?!! зачудили се другите двама на бай ганьовщината.. - Че аз мога да нося 5 дини на един път!!! Другите двама останали в шах.. - Как пет дини на един път бе Бай Ганьо? - Ми как.. две дини под двете мишници... и ще си сложа на оная работа да седне турчина барабар с неговите 3 дини.. как..

3 масеца

daite im i avtonomna teritoriq .... !

Просто да се запише "до или поне 4 часа друг език", различен от българския, който си остава официален. Не "чужд", не "майчин", а просто "друг". И сега всеки е свободен да изучава какъвто си иска език, дори и китайски. Ако има достатъчно желаещи и се намери учител, няма никакъв проблем. Не виждам причина изучаването на турски или какъвто и да е друг майчин език да се въвежда със закон. Никой не го забранява и това е напълно достатъчно.

Първа българска държава (681 - 1018)

През 1037-1109 г. съществува държавата на турците-селджуки с център Иран. През 1288-1320 г. започва създаването на Османската държава.

От историята е известно, че територията на Анатолия (Анадола) е сравнително гъсто заселена още от бронзовата епоха. По оценки по времето на "втория териториален разцвет" на Византийската империя през 11 век населението на анатолийските провинции на империята (в общи линии припокриващи се с територията на днешна Турция) възлиза на около 12 милиона. Пак по разчети след битката при Манцикерт през 12 и 13 век в Анатолия се заселват приблизително 1 милион огузи. Въпросите за генофонда, генокода и степента на антропологичното въздействие на огузите върху завареното население на Мала Азия е било предмет на няколко специализирани изследвания в миналото и днес. Тези проучвания стигат в последно време до заключението, че съвременните турци не са основно с произход от Централна Азия, а предимни турцизирано местно население и потомци на преселници от Балканите и Близкия Изток.[1][2][3][4] "Турците" в българската книжнина Името на турците се появява в българската книжнина едва през втората половина на XVIII век, т.е. с началото на Възраждането условно определяно със съставянето на "История славянобългарска" (1760/62 г.). До тогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите "агаряни" и "измаилтяни", което ще рече че османските мюсюлмани са алегорично чада на библейската Агар, робиня на Авраам, и техния син Исмаил, т.е. че те са рожби на кръвосмешение или верско престъпление[1]. В този книжовен и исторически контекст се поставя и въпроса за произхода на османците, т.е. не на членовете на управляващата империята османска династия, а на първите османски войни тръгнали от Сьогют. Най-сериозните изследователи по темата Арнолд Тойнби и Стивън Рънсиман[5] виждат техните корени в окончателно отритнатата от Палеолозите и приела исляма като външна маскировка стара военно-поземлена византийска аристокрация от Мала Азия (виж и иконоборство и туркопули). До кърджалийското време, спрямо мюсюлманите в Османската империя са се използвали епитети като "варвари", "асирийци", "неверници", "езичници", "дяволи", "безбожници", "сарацини", "проклети", "зверове" или "сластолюбци". В апокрифната книжнина като техен символ е определяна змията (виж и змийска яма), която в християнската митология е натоварена с много отрицателни внушения, включително и от времето на богомилството, което проповядвало, че от всички земни божии твари, единствено змията било позволено да се убива.

Това налага създаването на данъка чилик, добил известност още и като кръвен данък, а също и от названието сбор - девширме. Според изискванията на държавата този данък се изразява в периодичното събиране на деца от мъжки пол от подчинените християнски народи през 5 или по-малко години. Тези момчета се подбират сред здравите, интелигентни и красиви деца на възраст 7-10 г., но често пъти се събират и деца на 5-6-годишна възраст.

Отвлечените деца се изпращат в турски семейства, където се обучават на подчинение и турски език. След като възмъжеят, те се връщат в Цариград, където е извършван нов подбор. Тези, които се отличават със своята красота и интелигентност, се изпращат в корпуса на ич-огланите – дворцовата гвардия. Именно от техните среди най-често успяват да се издигнат до най-висшите служби на империята. Основната част от останалите са предназначени за корпуса на аджеми-огланите, където се подготвят за служба в подразделенията на османската армия – еничарите, флота и бюлюците. Остналите, негодни за войници, са продавани като роби.