Иманяри търсят древни римски банки у нас

  • 23 май 2019 07:04

  • 2945
  • 1
Иманяри търсят древни римски банки у нас
© pixabay

Иманярите у нас търсят богатства, намирали се в древността в съществувалите тогава 30 римски банки. Те смятат, че несметните съкровища са закопани покрай трите основни пътни артерии, които римляните са изградили у нас. Намирали се на определени разстояния и в определени райони.

Картите на античния свят показват, че павираните трасета минавали през Родопите, Тракия и Мизия и водели към всички краища и посоки в Европа.

Най-интересни за иманярите са отсечките през запуснати села, където имало малко полиция и копачите действали необезпокоявано. Според данни на историци и златотърсачи легионите са закопавали златото си в близост до пътищата. Така не се е налагало да носят постоянно стотици килограми скъпоценности, когато тръгнат на поход. Просто минавали по изграденото трасе и според указанията изравяли закопаното имане, пише Монитор.

Преданията сочат обаче то най-често било пазено от „вечна отрова“. Това била смес от различни химикали, които с годините не изветрявали и дори само да се пробва някой незапознат да влезне, без да има „нишан“, както се казва на указанията за намирането на закопаното съкровище, то той моментално умирал. Преди векове това се смятало за проклятие, но с времето се установило, че просто става въпрос за отрова, която е във въздуха в кухината, където е заровено златото.

От МВР дори регистрирали през годините няколко случая на загинали хора, за чиято кончина обаче не ставали ясни причините. В повечето случаи патоанатомите констатирали, че става въпрос за натравяне с неизвестен източник. За иманярските набези потвърждават и прокурори от ВКП, които водят работата на правораздаването срещу този вид незаконна дейност. Те неведнъж били сезирани от полицията за иманярски разкопки в близост до стари римски пътища.

За намерено имане не се споменава, но се виждат дупки дълбоки повече от 20 метра, в които златотърсачите са очаквали да намерят имане. Най-много имало в района на Мизия, на север от Стара планина, където минавала една от основните артерии. Сигнали се получавали и от крайдунавския регион. От там минавал пътят Сингидунум, който тръгвал от Белград и стигал до Костолац в Сърбия. Оттам се отправял към село Връв във Видинско. Именно и там имало множество проверки за необяснимо изникнали ровове, които иманярите са разкопали. Проверки се правели и край Видин, познат на някогашните римляни като Бонония, големият град Рациария, който е край село Арчар, както и Алмус, който носи днешното име Лом. В село Гиген, Плевенско, също имало набези. Такива не липсвали и край село Кривина, Тутракан и най-вече край Силистра, където се смята, че е бил позициониран за дълго легионния лагер Доросторум. За открито имане обаче все още не се съобщава официално, въпреки че се смята, че такова е било намерено.

Търсачите на съкровища често атакували и манастири. Според публикации в пресата от преди няколко години на такова нападение станал жертва и свещеник от храма в Трън „Св. Архангел Михаил“, където има златодобивна мина от векове. Смята се, че римляните са добивали благородния метал от близката планина Злата, както и от реката Пръвня, която минава от там. Иманярите смятали, че Марк Антоний е оставил нишан в района на манастира, който водел до несметни богатства. Те помолили тогавашния игумен да им даде да копаят в храма. В замяна една трета от намереното щяло да отиде за църквата. Той обаче отказал.

Паметникът с надпис от Марк Антоний, сенатор и високопоставен държавник от рода на големия завоевател, който носи същото име, стои под купола на манастира "Св. Архангел Михаил" в Трън и до днес. В близост минава и римски път, което кара иманярите да смятат, че именно някъде наблизо е закопана поредната римска банка, която крие несметни богатства.

200 000 души у нас копаят за съкровища. Не всеки обаче от тях обаче е професионален иманяр, чиято цел е бързо забогатяване от културни ценности. Повечето от тях са хора, които копаят в близост до домовете си, които се намират в богати на находки терени, разясняват от полицията. Най-много такива има в районите около Пловдив, Карлово и Созопол. Според МВР само за година бройката набъбнала драстично. На наша територия са се развивали няколко велики цивилизации - тракийска, елинска, римска и византийска и има много находки от тези периоди, които били твърде интересни и лесно продаваеми на пазарите за културни ценности. Откритите у нас предмети от тези периоди представляват интерес за износ, тъй като тук се търгуват почти без пари. Сребърни човечета, съдове от глина, златни накити се продават за не повече от 1000 лева на нашия пазар. В световен мащаб обаче могат да стигнат милиони.

Последвайте канала на

Мая Йорданова
2945 1

Свързани новини

Коментари 1

Добави коментар

2019.05.23 | 11:44

1

И това е хубаво, така ли?
Никъде по света, не можеш да копаеш, където ти кефне.
Има три вида собственост: частна, държавна и общинска.
Можеш, да копаеш у вас, след разрешение.
И да, находките, няма как да са твои, само защото си ги изкопал от земята и то държавна или общинска.
Тези артефакти могат да носят доходи, само, ако са в музеите.

Добави коментар

Водещи новини