Бивш полицай разкрива как убиецът на Вероника умъртвил баба с тесла преди 22 г.

"Приличам ли ви на убиец?”, пита задържаният за убийството на 23-годишната студентка Вероника Илиян Здравков.

"Да, той е точно такъв гад, хладнокръвен и без всякакво разкаяние за деянията, които извършва”, казва бивш криминалист от Русенско. Мъжът разказа пред 24 часа как за първи път щракнал белезниците на още непълнолетния циганин за идентично убийство с тесла в с. Копривец. “Когато отидохме да го задържим, той с лека усмивка каза: “Айде, откога ви чакам”, спомня си бившият полицай, чиято професионална кариера е белязана от срещата му със Зеко. Такъв според него бил прякорът на Илиян Здравков, когато се подвизавал в Копривец. Вероятно впоследствие е претърпял промяна заради близката звучност с името на легендарния футболист Зико.

Първото му тежко криминално престъпление е извършено в нощта на 18 срещу 19 февруари 1993 г., разказва Лъчезар (името на бившия полицай е сменено по негово желание - бел. ред). С братовчед му Орлин Иванов, тогава 25-годишен местен жител, отишли да крадат в къщата на 79-годишната Гроздана Ламбева в с. Копривец, община Бяла. Набелязали самотната старица, защото държала магазинче в центъра. Продавала стоки от първа необходимост - работно облекло, галоши, цигари, запалки, и Зеко решил да я обере. Докато другият наблюдавал пред къщата, Зеко влязъл в двора и се промъкнал през малко прозорче на банята.

Баба Гроздана имала нещастието в същия момент да се събуди, станала и засякла крадеца. Тогава, без да се церемони, Илиян грабнал тесла и я халосал по главата. “Спомням си много добре, че беше петък. Жената умря пред очите ми в адски мъки. Беше я ударил няколко пъти с тъпото на теслата. Тя се беше свлякла в едно антренце. Нямаше как да вляза, защото с тялото си беше затиснала вратата, трябваше да я изблъскам, за да вляза”, разказа Лъчезар.

Точно до къщата на бабата течала р. Русенски Лом. Във февруарския студ униформеният обикалял из плитката река с гумени ботуши, за да търси оръжието на престъплението, но не го открил. Оказало се, че Илиян го е скрил в ъгъл на стаята, зад цветния телевизор на жената. Намерили окървавената тесла едва след задържането му. Той посочил къде я е скрил. От жилището на погубената старица Зеко задигнал запалки и комплекти сини дочени дрехи. “По-късно те излязоха златен жокер”, казва експолицаят.

След престъплението Илиян забягнал с плячката при брат си в Стражица. Щом видял комплектите работно облекло и чифтовете галоши, роднината, който по това време имал сергия за амбулантна търговия и разполагал с такава стока, го попитал откъде ги е взел. “Купих ги от Копривец”, отвърнал убиецът и невъзмутимо пратил брат си до магазина в центъра на селото.

“Докато работехме по криминалния контингент, за да разкрием убийството, една сутрин дойде жена, продавачка в текстилния магазин. Тя разказа за подозрителен мъж, който предлага работно облекло, запалки и селски галоши. Не след дълго си тръгва с москвич, а продавачката записала номера на колата с великотърновска регистрация”, спомня си Лъчезар. Веднага установяват на кого е колата и с полицаите от Стражица слагат пост на входа на града. Прибират брата на Илиян и започват разпити. Тогава той обяснява, че Зеко го е насочил. Престъпникът отишъл за два-три дни на гости в с. Паисий, казал задържаният. Междувременно ченгетата иззели достатъчно веществени доказателства, които го свързвали с престъплението.

“Чета сега, че твърди, че след убийството на Вероника не се е крил. Да, той не се крие, но постоянно е в движение. Затова не могат да го хванат”, анализира Лъчезар. В нощта на 2 срещу 3 март 1993 г. ченгетата от Бяла отиват в с. Паисий. Кметицата тогава ги отвежда до къщата на родствениците на циганина.

“Бяхме цял полицейски екип, въоръжени. Почукахме и някой ни отвори. Влязохме, а той стоеше на един стол зад вратата до печката. “Айде, откога ви чакам”, каза с лека усмивка. Вкарах го на задната седалка на полицейската кола и питам: “Защо го направи, знаеш ли какво следва сега?”, а той отвърна със същата полуусмивка и без съжаление: “Сигурно ще ме бият и ще ме вкарат в затвора”. Никога няма да му забравя лицето, макар оттогава да не съм го виждал”, разказва Лъчезар.

Той и досега вярва, че жестокото убийство еможело да бъде предотвратено, ако дни по-рано са го задържали за друг въоръжен грабеж в Копривец. Преди Зеко да убие баба Гроздана, с Орлин влизат в дома на друга самотница. Апашите били с маски на главите, а Илиян - въоръжен с нож. Започват да я душат, за да даде пенсията си. Жената отмалява. Докато апашите тършуват из стаите, ужасената баба успява да се скрие в килера и да се заключи отвътре.

“Тя ми се обади по домашния телефон вкъщи. “Моля те, ела да ме видиш, заключила съм се в килерчето” изплака. После каза, че единият викал на другия нещо като “Зака”, може би не е чула добре в шока, а то е било Зеко”, разказва експолицаят. Жената скоро след това починала, според Лъчезар от преживяната уплаха и ужас. А той си навлякъл гнева на шефове и разследващи и без малко да отнесе наказание.

“Като започнахме да работим по въоръжения грабеж, аз намерих маските под дюшека на едно от леглата в къщата на Орлин. Дойдоха двама дознатели от управлението и предложих да го задържим. Нямаше да си признае, но разчитах, че ако подходим психологически, може да поддаде. Тогава ми “набиваха обръчите” - защо трябва да го задържаме само заради едни маски. Но ако го бяхме прибрали за 24 часа тогава, може би щяхме да предотвратим смъртта на другата жертва”, съжалява Лъчезар. Често след това в практиката си давал този случай за пример.

После се намерили свидетели, които виждали Зеко в барче точно срещу къщата на баба Гроздана. В заведението също била извършена кражба на 10 бири, 2 шишета коняк и цигари за около 200 лева. Докато невръстният циганин вилнеел в Копривец, имало още претършувани необитаеми къщи. Липсвали домашно имущество, олио, одеяла, навързва нещата бившето ченге. След разкриването на грабежа и убийството той бил преназначен към криминалистите, а началникът му в МВР го повишили в чин. 

След жестокото престъпление Зеко се отървал с 10 г. затвор,  защото бил непълнолетен. Съучастникът му Орлин Иванов свидетелства срещу него. Твърди, че не знаел, че братовчед му ще убие бабата. В селото днес си спомнят за зверството, но го свързват основно с Орлин, който и в момента е в затвора за кражби. Според други пък лежи зад решетките, защото пребил жестоко жена си и бил осъден по Закона за домашното насилие.

22 години след грабежа, придружен с убийство, всички служители, работили по установяване на извършителя, вече са извън системата на МВР. Младите им колеги в РПУ-то в Бяла гадаят дали Зеко е автор на убийството в Копривец, или на друго зверство в беленската гора, извършено по същото време. Тогава грабител влиза да краде в заведение, но младият управител на обекта, на около 25 г., оказва съпротива. Нападателят успява да измъкне пушката му и да го застреля.

Бившият им колега обаче е категоричен, че именно Зеко е убиецът на баба Гроздана. “Преди няколко години получих информация, че Зеко е избягал от затвора, да не ви казвам какви мерки предприех, за да предпазя жена си и децата”, връща се в кошмара Лъчезар. Месец след като напуска системата на МВР през 2010 г., го търсят колеги от дирекцията на полицията в Русе. “Питаха какво мога да кажа за Илиян. По същото време в с. Хотанца по идентичен начин бяха пребити мъж и жена. Не зная дали тогава разкриха убиеца”, казва Лъчезар.

Последвайте канала на