Христо Иванов: Културата трябва да бъде разглеждана като част от националната сигурност

27 март 2023 12:41
216
5

“Културата в българската политика се утвърди като нещо, за което политиците се сещат накрая - прилично е да се каже нещо за културата, да се покаже известна култура, да се обещаят пари тук и там и така да отбележим тази тема. Мисля, че трябва да се обърнем към всички гилдии с предложение за стратегическо сътрудничество”, с тези думи Христо Иванов Роден е на 13 септември 1974 г. в София. Христо Иванов е магистър по право от Софийския откри дискусията “Защо култура???” организирана от “Продължаваме промяната-Демократична България”. Основно изискване към участниците в 4-часовия формат беше да предлагат решения на проблемите.

Българската културата може да има истински стратегическа роля, смята лидерът на “Да, България”, който риторично попита: Какъв по-добър инструмент за една страна, която има изключителен имиджов проблем? Какво по-добро за едно общество, което е толкова разделено и толкова потиснато от безперспективност? Какъв по-добър инструмент за икономическо развитие, с риск да прозвуча странно, от културата?

Кирил Петков: Няма да променяме данъците, просто трябва да се премахне данък корупция

Христо Иванов Роден е на 13 септември 1974 г. в София. Христо Иванов е магистър по право от Софийския е убеден, че трябва да гледаме на културата като на абсолютно интегрална, важна част от модела на икономическо развитие. И също така, че културата трябва да бъде разглеждана като част от националната сигурност в широкия смисъл на думата.

“Това не означава, че лица с явни или скрити пагони трябва да се влеят в културния сектор. Но ако България е умна, тя трябва да може, през развитието на своите културни сектори, да пречупи външната си политика и стратегическите си отношения със страни, които са ни партньори, и не толкова партньори”, допълни той.

Според него е необходим не просто някакъв набор от мерки, харчове и идеи, а изработени и осмислени стратегически консенсуси, за това как да развиваме институции - техния капацитет. Само така са възможни планомерни дългосрочни политики, които могат наистина да отговорят на стратегическите цели очертани в дискусията.

“Политиката започва оттам, докъдето е стигнало обществено съгласие за политиките. В този смисъл, наистина е много важно ние да излезем пред вас и не само да ви кажем, че ще дадем 1% за култура от бюджета, но и да дадем визия за това какви институции трябва да имаме, как ще развиваме капацитета им, какъв ще е моделът на тяхното функциониране, как ще отчитаме тяхната ефективност, каза лидерът на „Демократична България"Демократична България" e центристко-дясно политическо обединение, съставено от“ и водач на листата на „ПП-ДБ“ в 24-ти МИР – София.

“Ще бъда откровен - имаме програма, в която има записани много неща.Там са и читалищата, и високата култура, и археологията, и достъп до култура за младите хора, и единия процент сме намерили начин да го включим. но най-важното според мен е това, че ние сме записали е, че трябва да има стратегия с поне 10-годишен хоризонт. На мен този хоризонт даже ми е малък, защото знам, че този тип политики изискват много по-дългосрочен генерационен хоризонт, за да могат да проработят. Без стратегия няма устойчива политика. А без устойчива политика не може да има резултати. Голямата задача, която сме си поставили - да променим България. Няма да стане без култура”, допълни той.

В заключение лидерът на “Да,България” обобщи: Няма да имаме лукса да си разделим България на две и да кажем: “Това тука е нашата част, по-хубавата, по-просветената. Там са едни други, тях ги изключваме”. Ще трябва да си говорим с всички регистри на това общество, ще трябва да го научим това нещо и именно в това е огромният потенциал на този разговор, който водихме тук.

От Демократична България"Демократична България" e центристко-дясно политическо обединение, съставено от в дискусията се включиха кандидати за народни представители Манол Пейков и Александра Стеркова. Артистичните гилдии представи сходни проблеми като липсващо или остаряло законодателство, необходимост от съгласуваност на политики със повече министерства, регистри и картографиране, дигитализация и реставрация на културната памет, музейна свързаност, данъчни облекчения за меценатството, нова стратегия за представя на българските имена в чужбина, политики за износ на изкуство и инструменти за международно позициониране(експорт офис), пространства, в които да се случва живото изкуство и др.