Бизнесът търси строители и шивачи, а професионалното образование предлага ресторантьори и икономисти. Това сочи извод от изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) по темата за професионалното образование и пазара на труда. Експертите анализират доколко професионалното образование отговаря на нуждите на пазара на труда. Анализът е за 2024 година - 2025 година, съобщиха от ИПИ.
Проучването е публикувано и на сайта на ИПИ.
Синдикатът се обявява и за разработване и приемане на нов Закон за насърчаване на заетостта, чрез който да бъде провеждана ефективна политика по заетостта, отразявайки потребностите на хората и икономиката.
Темата за професионалното образование и връзката с пазара на труда беше застъпена при обявяването на приоритетите на бизнеса и на синдикатите за 2025 година.
Докато в областите Шумен, Кърджали и столицата приемът в професионалното образование е под 50 на сто, в Монтана и Враца той достига над 70 процента, сочат още изводите в проучването. Най-много са учениците в направленията техника, информатика и услуги за личността – основно в професиите техник на транспортна техника, икономист-информатик, готвач, ресторантьор, пише в изследването.
Докато потребностите от специалности в информатиката пък са едва 2 на сто, обучение в това направление са започнали 15 процента от осмокласниците. Сериозно е несъответствието и в направление "Услуги за личността", където са 4 на сто от бъдещите потребности от работна сила и 16 процента от учащите за придобиване на професионална квалификация. Недостатъчни за пазара на труда ще са и специалистите в техническите професии, строителството и производството.
Дуалното обучение засяга едва 9 на сто от започналите професионално образование през 2024/2025 г., се посочва още в извод на изследването. В "големите" специалности дуалното обучение засяга малко ученици. Повсеместното дуално обучение е заложено само в пет "малки" специалности. Русе е първенец, а в Перник няма нито един ученик в дуална форма, се посочва в проучването на ИПИ.
Единствено професията техник на транспортна техника присъства в план-приема на всяка една от 28-те области. В 27 области се учи за готвач, а в 25 - за ресторантьор, икономист и икономист информатик. От другата страна са професии, които се предлагат само в една област. Такива са общо 26 професии, сред които бижутер в Пловдив, кинолог в Монтана, обущар в Пазарджик, растениевъд в Стара Загора, животновъд в Ямбол.
Завършилите професионално образование представляват 1/3 от работната сила сред населението на възраст 15-64 г., а коефициентът на икономическата им активност през 2023 г. е 82,8 на сто, или с близо 7 пр.п. по-висок от този на хората с общо средно образование (76,1 процента) и с близо 9 пр.п. по-висок от средния на страната (73,9 на сто). Показателите за заетостта и безработицата на работната сила с придобита професионална квалификация (ППК) също са сравнително благоприятни. Коефициентът на заетост на хората с ППК е 79,7 процента при 70,7 процента в страната, а на безработица - 3,7 на сто при 4,4 на сто в страната през 2023 година, се посочва в проучването.
Още по-очевидно разминаване се вижда при изследването на професиите, които ще се търсят в следващите 3-5 години - периодът, в които сега приетите ученици ще завършат и ще търсят реализация на пазара на труда. Специалисти в направлението "Стопанско управление и администрация" се очаква да формират 34 процента от търсенето в средносрочен план - към тази година такова обучение обаче започват 10 процента от учениците според план-приема в професионалното образование.
През 2024 г. около 2/3 от работодателите имат затруднения при намиране на търсените хора, а делът им нараства спрямо миналогодишното проучване. Заявените потребности от кадри с професионална квалификация за следващата една година са най-вече в направленията "Архитектура и строителство", "Техника и Производство и преработка" - те формират над 60 процента от бъдещото търсене на специалисти. В същото време приемът по тези три направления е с дял от 36 процента от общия прием.
През настоящата година три професии, за които няма прием в предходните години, отново се възраждат. Става въпрос за по 13 места (половин паралелка) в професиите библиотекар (в Монтана), дърворезбар (в Пловдив) и оператор в минната промишленост (в Златица, област София). Същевременно шест от професиите, за които има прием през предходната учебна година, през тази не се предлагат - това са музикант-вокалист, техник-геолог, корабостроителен техник, работник в озеленяването, камериер, помощник-инструктор по фитнес, се посочва в проучването.
През учебната 2024/2025 г. в професионалното образование има 36 129 места в общо 142 професии. Приемът в професионалното образование представлява 59 на сто от общия прием в средното образование. Най-много са записаните ученици в направленията: "Техника" (основно в професията техник на транспортна техника) - над 9000; "Информатика" (основно в професиите икономист-информатик и организатор интернет приложения) и "Услуги за личността" (основно ресторантьор и готвач) – по над 5500; "Изкуства" (основно в професията дизайнер), "Стопанско управление и администрация" (основно в професията икономист) и "Селско, горско и рибно стопанство" (основно в професията техник-растениевъд) - по над 3000.
Продължаващото разширяване на обхвата на дуалното обучение по естествен начин ще свърже образованието и пазара на труда, особено на местно ниво. Повсеместното прилагане на образованието чрез работа означава придобиване на практически знания и меки умения, възползване от съвременна материална база, възможност за работа и намиране на необходимите кадри от страна на работодателите. В тази връзка регулациите върху дуалното обучение (за предварително уведомление, наставник, брой ученици, документация) трябва да бъдат силно ограничени, препоръчват от ИПИ.
Сред водещите приоритети за Асоциацията на организациите на българските работодател е ориентирането на средното и висше образование към потребностите на пазара на труда. Разширяване обхвата на обучението чрез работа (дуалната система за образование и обучение) чрез допълване на местата за качествено професионално обучение, съобразно технологичния процес, искат от КНСБ. От синдиката настояват за създаване на високотехнологични центрове за практическо обучение, стажуване и чиракуване на регионален принцип с участието на социалните партньори. КНСБ се обявява и за въвеждане на секторни фондове за квалификация и преквалификация, ориентирани към перспективни за икономиката ни сектори – с разписан механизъм за отчисление на процент от годишната печалба, или от Фонд "Работна заплата" на всяко предприятие, за което работодателите да ползват данъчни облекчения.
Сред препоръките на експертите са още въвеждане на задължение за проследяване на приложението на придобитата професионална квалификация от завършилите, задължение за намаляване на приема за професии, за които няма търсене на пазара на труда и съответно - увеличение за професии, които се търсят от работодателите. Въвеждане на по-широко отраслово образование с акцент върху езиково и технологично обучение, улесняване на възможностите за трансфер между специалности и професионално ориентиране, препоръчват още от ИПИ.
В анализа се съпоставят конкретните професии, които се търсят на пазара на труда с тези, които се предлагат от професионалното образование. За 15 от 20-те професии, за които са заявени най-големи потребности, професионалното образование подготвя малко (под 1 процент от приема) или никакви кадри. За професията със заявена най-висока потребност - строител, с дял от 15 процента от всички търсени специалисти, приемът е едва 0,2 на сто от започналите обучение. Потребностите от шивачи и машинни оператори формират по над 6 процента от заявените места, докато в професионалното образование те представляват по 0,3 процента от приема. Сравнително голямо съответствие има само при професиите на готвачите, строителните техници и графичните дизайнери.
За близо половината професии пък приемът е за под 100 места годишно. Докато някои професии наистина изглеждат екзотично и всички завършили трудно биха се реализирали, голяма част от типичните за техникумите в миналото професии - като заварчик, стругар, шлосер, строител - са малко застъпени и в тазгодишни прием (с по под 100 места), се анализира в доклада.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)