Извън сухопътния Шенген: Предизвикателства и рискове за превозвачите

Липса на работна ръка, половинчатото приемане в Шенген, все по-засилващи се ограничения заради Зелената сделка и лоша инфраструктура. Това са основните поблеми на транспортния бранш у нас. Около това становище се обединиха представители на сектора, които по време на 15-тото издание на форума ШУМЪТ НА ПАРИТЕ участваха в дискусионен панел с модератор Веселина Петракиева.

Заради половинчатото приемане на България в Шенген само по въздух и вода, шофьорите чакат по 17 часа за преминаване на сухопътните граници, заяви Николай Рашков, делегат в Експертната група за международен транспорт към ЕК и главен оперативен директор на EuroSpeed. По думите му финансовото измерение на загубите от частичното ни примеане в Шенген е около 1 млрд. лв. годишно. 

Николай Рашков: Забавянето на членството ни в Шенген по суша граничи с национална криза

Освен икономическите загуби има и човешки, коментира Христо Христов основател и изпълнителен директор на Discordia. Кой човек може да понесе многочасовото чакане по границите, попита той. Другият голям проблем е липсата на инфраструктура, каза още Христов. Той даде за пример отсечката към Дунав мост-2 при Видин, за която от години различни правителства обещават, че ще бъде обновена. Това са 170-180 километра път, на който всяка година стават над 70% от произшествията на бранша.

„Всяка година губим животи там“, обясни Христов. 

Веселин Стоянов, основател и управител на Transpress, също акцентира на проблема с инфраструктурата. Той подчерта, че сега сухоземният транспорт минава само през два моста над Дунав, а са нужни поне четири. През следващите две години преминаването ще е дори още по-трудно, тъй като съоръжението при Русе се ремонтира.

Задължителен е и тунел под прохода „Петрохан“, каза още Стоянов. Това също е проект, чиято реализация се обещава от политиците от години без реално да е направено нещо.

Стоянов даде и друг пример за безхаберие на институциите. Той посочи, че в момента камионите излизат от индустриаланата зона в Божурище по един път, по който едва се разминават две машини. От шест години има проект за излаз към магистралата, но по него не се работи.

Браншът има и много големи проблеми с липсата на работна ръка въпреки високото заплащане на международните шофьори (около 3200 евро средна заплата). Малко хора са съгласни да търпят часовете чакане на по границите. Освен това наемането на работници от чужбина е много затруднено от бюрокрацията в България.

Според Йордан Арабаджиев, директор на Съюза на международните превозвачи, прегледът на документите на един чужденец от страна на институциите отнема по шест месеца.

„В Полша или Литва отнема 7-10 дни преди този човек да започне работа“, коментира той.

Арабаджиев подчерта, че в момента има дни, в които на пункта „Капитан Андреево“ се чака по над 60 часа, за да се влезе в страната. След това шофьора го чакат още 16-17 часа на пукнта при Видин, за да излезе. Това означава, че един камион не се движи около 80 часа, което са огромни загуби за бизнеса. 

Зелената сделка и опитите да се намаляват вредните емисии чрез налагане на нови рестрикции също са голямо предизвикателство пред бранша. Според Николай Рашков в момента секторът е пред фалит, защото е поел за собствена сметка скока на цените на суровините, но е запазил тези на услугите си.

„Зелената сделка ни задължава да намаляваме емисиите. Но за да се случи това имаме нужда от инвестиции. Как ще дойдат тези инвестиции, ако имаме варварско прилагане на Зелената сделка“, заяви той.

От бранша настояха за пълно приемане на България в Шенген в кратки срокове. Освен това са нужни улеснени процедури за наемане на работници от чужбина и по-качествена инфраструктура.

Последвайте канала на