Пламен Димитров: Имаме нужда от допълнителни 600-700 млн. разход за увеличение на заплати

Слушай новината

Приходите в бюджета за следващата година изглеждат реалистични, но напрегнати. Това заяви пред БНР президентът на КНСБ Пламен ДимитровПламен Димитров е президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Според него не са заложени резерви.

"Допълнителните приходи, които за мен са проблематични, са тези 7 млрд. заложени помощи и дарения, т.е. европейски пари, да влязат догодина при около 3,5 млрд. очаквано изпълнение за 2023 г. Вярно е, че започват оперативните програми, вярно е, че очакваме и второ плащане по ПВУ догодина, но това, според мен, е под въпрос", добави мнението си той.

Пламен Димитров: Увеличението на заплатите в много сфери се отлага за 2024 г.

Заплатите са ключови, за да се поддържа растежът. Много числа се размениха. Истинското число е 1,4 млрд. повече спрямо очакваното изпълнение на ред "Заплати" в бюджета за 2023 г. Половината от тези пари идва от 2023 г., за да поддържа 2024-а. Половината от тези пари не са ново увеличение плюс увеличената минимална заплата от 1 януари и нужните средства за нея".

В предаването "Неделя 150" президентът на КНСБ отбеляза, че парите в средното образование не са достатъчни за очакваните 12% увеличение на заплатите. Той изброи в кои сектори няма никакво увеличение на заплатите. По думите му са необходими около 600-700 млн. допълнително разход. Според него това не е непосилно.

Пламен ДимитровПламен Димитров е президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) не смята, че ще се стигне до орязване на разходи:

"Ако се стигне до орязване, ще се стигне до протести. Не плаша никого, но хората наистина очакват да вържат личния бюджет и да покрият инфлацията. Това са минималистични искания – десетина процента ръстове през 2024 г.".

Той заяви, че е наясно, че не може да се вдигнат заплатите навсякъде. Но има системи, които години наред са подценявани, добави мнението си синдикалистът.  

Димитров подчерта, че инфлационните процеси в тази криза са генерирани от печалбата на предприятията в някои сектори, а не от доходите. "Доходите в момента догонват. За две години – 2022 и 2023 г., с ръстовете на доходите почти успяхме на средно ниво, ако гледаме средната работна заплата, да покрием инфлацията", коментира той. И добави обаче, че не е компенсиран доходът на всеки. Освен това личната инфлация на всеки е според това какво купува в магазина.

Георги Ганев: Параметрите в бюджета ще трябва да се попреизчислят

"Няма как да се съглася, че в момента действията на поддържане на доходите в съответствие и покриване с инфлационното ниво и малко над него, за да може да се стимулира потребление, са нещо лошо – обратното – ако погледнете, 70% от брутния продукт и неговия растеж се генерира от потреблението".

Според него все пак не трябва да се прекалява:

"Никой не иска тук някакви колосални ръстове. Искаме да се поддържат нещата около 10% - колкото ще бъде всъщност номиналният ръст на брутния продукт. Това е заложено в бюджета. Там се говори за 4,8% инфлация и 3,2% реален ръст на брутния продукт. Заложен е около 10-12% ръст на средната работна заплата, което обаче отново ще бъде генерирано от частния сектор. За бюджетните заплати имаме доста голяма икономия към настоящия момент".

Последвайте канала на