-
04 ноември 2022 16:03
- 536
- 1
Българската стопанска камара (БСК) не подкрепя предложението за промени в Кодекса на труда, въвеждащи автоматизъм при определянето на минималната работна заплата (МРЗ). Законопроектът е внесен от Корнелия Нинова и група народни представители и предвижда МРЗ да се определя като не по-малко от 50% от средната брутна работна заплата за страната, като определянето ѝ да става в срок до 31 октомври на текущата година.
„Като работодателска организация с над 42-годишна история, пряк участник в изграждането на системата за социално партньорство в България, в т.ч. на първите регионални и браншови работодателски организации, и стартиране на колективното трудово договаряне на браншово и фирмено ниво, Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) категорично се противопоставя на подобен подход за определяне на МРЗ“, се казва в позицията на БСК, изпратена до председателя на Комисията по икономическа политика и иновации към 48-то НС, с копие до председателите на бюджетната и на социалната парламентарни комисии.
В становището си БСК припомня, че промяната в начина на определяне на МРЗ се корени в далечната 1991 г., когато въз основа на Споразумението за запазване на социалния мир, подписано от правителството, КНСБ, КТ Подкрепа и 6 организации на работодателите, сред които и Българската стопанска камара, министърът на труда г-жа Емилия Масларова със свой доклад внася в Министерския съвет проект на Постановление за преминаване към договаряне на работната заплата. Още тогава се отчита значението на МРЗ и за системите на социално осигуряване и социално подпомагане. Застъпва се тезата, че „една икономически и социално необосновано ниска МРЗ за страната може да стане източник на социално напрежение, а необосновано високата МРЗ може да взриви социалните фондове, да разстрои организацията на работната заплата и да стимулира необосновано инфлацията и безработицата“.
МРЗ се третира като „най-ниското трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа, която трябва да осигури съществуването на работника, допълвано, ако е целесъобразно, от всички други средства за социална защита.“
Още тогава са възприети критериите от Конвенция 131 МОТ, (която България ратифицира десетилетия по-късно), които следва да бъдат отчитани едновременно: „потребностите на трудещите се и на техните семейства; стойността на живота и измененията в нея; общото равнище на работната заплата в страната; системата на социално подпомагане; равнището на живот на другите социални групи; икономическите фактори, вкл. изискванията за икономическото развитие на страната, равнището на производителността на труда и поддържането на целесъобразно равнище на заетостта“. Според наредбата от 1991 г., конкретният размер на МРЗ се изменя от Министерския съвет след договаряне между социалните партньори при съществени изменения в критериите за определяне на нейния размер или по искане на една от страните. „Този подход, за съжаление, е изоставен с приемане на измененията в Кодекса на труда през 1992 г., според които: „(чл. 244) Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната“.
Впоследствие законодателно се укрепва фигурата на Националния съвет за тристранно сътрудничество, където размерът на МРЗ само се консултира със социалните партньори, но не се договаря между социалните партньори“, подчертава в становището си БСК. В мотивите към законопроекта за промени в КТ се излагат съображения за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директивата за адекватни минимални работни заплати. В тази връзка, БСК припомня, че Директивата НЕ изисква МРЗ да е в размер не по-малко от 50% от средната работна заплата. Директивата създава рамка за адекватност на законоустановените минимални работни заплати (ЗУМРЗ) и насърчаване на колективното преговаряне за определяне на заплати. Тя дава легална дефиниция на някои понятия, като: „минимална работна заплата“ и „покритие на колективните трудови договори“ (чл. 3). Държавите-членки, в които има ЗУМРЗ, трябва да приемат процедура за определяне и актуализиране на МРЗ.
Процедурата трябва да е съобразена с ясно дефинирани критерии, допринасящи за адекватността на ЗУМРЗ. Държавите-членки трябва да дефинират тези критерии в съответствие с националните си практики или чрез промяна в съответното законодателство, или чрез решение на компетентния орган, или чрез тристранни споразумения (чл. 5).
Според БСК, предлаганият законопроект противоречи на изискванията на Директивата, тъй като изключва социалните партньори от процедурата за избор и прилагане на критерии за определяне на равнището на МРЗ, както и от процедурата за избор и прилагане на ориентировъчните референтни стойности за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. По този намин законопроектът ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос. Освен това, напълно се елиминират всички останали национални критерии, които следва да се дефинират по смисъла на чл. 5 от Директивата, както и по смисъла на Конвенция 131 на МОТ. „БСК заявява готовността си да инициира разговори със службите на Европейската комисия и Международната организация на труда в случай на реализиране на тази или подобни законодателни инициативи, които тотално подменят целите и духа на директивата и международните стандарти в областта, подкопават и обезсмислят социалния диалог“, се казва в заключение в становището на БСК.
Последвайте канала на
Свързани новини
След еврото: Атанас Пеканов обясни как ще получаваме заплатите и пенсиите си
28 октомври 202208:12
Инфлацията изпреварва ръста на заплатите
26 октомври 202209:44
Президентът вдига заплатите на своите хора, отпуснати са 455 хил. лв.
24 октомври 202216:41
В "Пирогов" заплатите на всички работещи са вдигнати с 40% до 60%
18 октомври 202212:23
ЕП: Гражданите страдат заради война, която не е наша! Трябва да се увеличат заплатите
18 октомври 202212:09
Симидчиев: За да се увеличат заплатите, трябва да се подобри здравеопазването
18 октомври 202211:29
До две години минималната заплата трябва да е 50% от средната
14 ноември 202208:49
КНСБ: Ако сега не вдигнем минималната заплата, догодина тя трябва да скочи с 300 лв.
12 ноември 202213:19
ЦСКА - София гони второто място, но Крумовград иска да продължи впечатляващата си серия
Без шанс за Европа Локо (Пд) и Левски приковават вниманието на "Лаута"
България гони първа победа в Лигата на нациите срещу дебютанта Франция
УЕФА заплаши ЦСКА - София с изхвърляне от евротурнирите
Фюри и Усик ще определят абсолютния шампион в тежката категория на бокса
Берое влоши ситуацията в Хебър
Коментари 1
ДобавиДобави коментар
Водещи новини
Мария Ботева от „Пътна полиция”: Шофьорът на НСО от инцидента с Кирил Петков е имал глоби за превишена скорост
18 май 202409:07
Министър Милошев: На родното Черноморие си идват достатъчно българи, но кадрите си остават проблем
18 май 202408:48
В осем избирателни секции ще могат да гласуват българите в Кипър на евроизборите
18 май 202406:48
Един човек е загинал, докато прекопава градината си при украинска атака в Белгородска област
18 май 202406:42
Палестински боец беше ликвидиран, а 8 души бяха ранени при израелски удар по бежански лагер
18 май 202406:35
Германската провинция Саар остана под вода заради проливни валежи
18 май 202406:25
Съветникът по националната сигурност на САЩ ще посети Близкия изток
18 май 202406:17
Представители на САЩ и Иран са провели разговори за избягване на регионална ескалация
18 май 202406:09
Великобритания достави хуманитарна помощ за Газа
18 май 202406:01
2022.11.04 | 16:54