Шефът на БНБ предупреди: Може да минат 10 г. преди следващ шанс да влезем в Еврозоната

Депутатите изслушаха управителя и членовете на Управителния съвет на БНБ по повод планираното приемане на еврото в страната ни.

Атанас Пеканов: България трябва да се бори да влезе в Еврозоната на 1 януари 2024 г.

Народните представители не приеха изслушването да се излъчва пряко по БНТ1. Корнелия Нинова сметна това за странно, тъй като именно гласувалите „против“: ПП, ГЕРБ и ДБ са партиите, които настояват бързо да се пристъпи към плана за присъединяване на България към Еврозоната през 2024 г. „В предишното правителство ПП предложиха доста сериозна сума за информационна кампания, за да стигне истината до хората, а днес гласуват против хората да чуят истината. Не си спомням да сме канили Пеканов на това изслушване. Кабинетите, независимо дали са редовни, или служебни, са изпълнителна власт, а ние възлагахме БНБ да направи оценка на рисковете като независим орган“, посочи лидерът на БСП от парламентарната трибуна.

„Истинският дебат днес е „за“ или „против“ еврото като символ на европейския проект и нашата ангажираност с този проект. Въпросът за Еврозоната е преди всичко политически, а не експертен. Отговорът на този въпрос трябва да бъде даден от Народното събрание. Въпросът е дали България да остане неопределено дълго време в бъдещето закотвена в дълбоката периферия на Европа с бедност, корупция, външни зависимости и институционална немощ, или това да се промени чрез ускоряване на вече забавения процес за присъединяване към Еврозоната“, каза от парламентарната трибуна управителят на БНБ Димитър Радев.

Управителят на БНБ обясни предимствата на еврозоната

Той е категоричен, че предимствата от членството ни в Еврозоната са в пъти повече от рисковете. „От позицията на БНБ няма необърнат камък по тази тема. Има достатъчно представителни и сериозни анализи. Добавянето на нови трудно ще добави качество. Нуждаем се не от нови анализи, а от конкретни действия“, посочи Радев.

Борислав Гуцанов от БСП се ядоса, защото сметна, че Димитър Радев не е отговорил на нито един от зададените от тях въпроси. Борислав Гуцанов от БСП се ядоса, защото сметна, че Димитър Радев не е отговорил на нито един от зададените от тях въпроси. „Такава подигравка с Народното събрание от институцията БНБ не сме очаквали. Ако искате, г-н Радев, кандидатирайте се за народен представител и тогава говорете по този начин“, обърна се той към управителя на БНБ.

Кирил Ананиев (ГЕРБ) попита какъв опит сме придобили от членството ни в Банковия съюз. „Като страна, която се намира в ERM2 и като парламентарна група, която е убедена, че трябва да направим и последната евроинтеграционна стъпка – влизането ни в Еврозоната, бих помолил управителя или някой от подуправителите да даде информация как се развиват институционалните ни взаимоотношения с Европейската централна банка“, добави още той.

„Само по темата, свързана с банковия надзор и механизма за преструктуриране сме приели около 200 решения за последните две години. Голям брой от хората в БНБ са ангажирани в комитети, работни групи и други групи, които функционират в рамките на съюза. Имаме съвместни екипи с колегите от Европейската централна банка. След тези две години дейността ни по преструктуриране на банки е напълно интегрирана в европейския банков надзор. Присъединяването към Еврозоната ще подобри банковия надзор. Участваме във всички най-важни решения, свързани с европейския банков сектор. Участваме пълноправно“, отговори Димитър Радев.

Управителят на БНБ: Приемането на еврото в България ще представлява един гладък процес

Костадин Костадинов поиска да бъдат посочени и негативите от влизането в Еврозоната. „Объркан съм какво да питам, защото на практика г-н Радев обезсмисли това изслушване. Първо защото не каза нищо конкретно. Слушахме само общи приказки и сравнения с Хърватия. Най-важният въпрос не получи отговор – къде е анализът. Без него не можем да приемем каквито и да било решения. Кога ще бъде публикуван този анализ, за да стане публично? И това обсъждане трябваше да е публично. Тогава, когато разговаряхме с вас, ви питахме кога ще можем да получим този анализ. Казахте, че ще разговарят с представителите на финансовото министерство, да го оповестите. Поехте ангажимент, че ще ни отговорите възможно най-бързо, но явно това време още не е дошло. БНБ и Министерство на финансите трябва да работите еднакво и заедно, а в случая се оказва, че не е така. Оставам с впечатлението, че нямате доверие на Министерство на финансите. Въпросът ми е свързан с негативите от влизането на България в Еврозоната. Няма да коментирам вашите лозунги. Дебатът не е „за“ или „против“ еврото, много грешите. Той е „за“ или „против“ българския лев. Ние се определяме „за“ българския лев – една от най-стабилните валути“, посочи той.

Владислав Панев (ДБ) поиска информация за изпълнението на формалните критерии за членството ни в Еврозоната. По думите на Димитър Радев, единственият риск е по критерия за нивото на инфлацията. „Трябва да се направи разлика към коя дата и как се разчитат различните критерии“, обясни той, като допълни, че по отношение на държавния дълг проблем няма, а критерият за дефицит също ще бъде изпълнен.

БНБ следи отблизо и равнището на дългосрочните лихви по дълга. „Все още изпълняваме този критерий, но е важно тенденцията на увеличаване на лихвите да бъде овладяна“, посочи още шефът на Народната банка.

"Липсата на редовно правителство и ясен политически ангажимент за процеса са основен проблем пред присъединяването към Еврозоната. Пропускаме срокове. Миналата година беше подписан меморандум с Хърватия за бъдещите евромонети. Това е предварително изискване. Ние изоставаме с месец и половина от графика", посочи още шефът на БНБ и призова за решаване на политическата криза. 

"Напълно реално се разглеждаше възможността България да се присъедини от 2023 г. в Еврозонота, но започна забавяне на стъпките по това през 2021 г., обяви още той и направи сравнение с активността на Хърватия, която в крайна сметка е постигнала тази цел.

Ивайло Калфин: Не очаквам 2024 г. България да стане член на еврозоната

Напомни също, че още преди влизането в ЕС България е имала план да влезе максимално бързо след това в Еврозоната и е посочвала индикативна дата за това 2009 г. И също, че дори е искала да не се налага да стои 2 години в т. нар. "чакалня" заради това, че е във валутен борд. "Това показва, че тази врата се отваря периодично, а не стои непрекъснато отворена. Предишният цикъл, който пропуснахме, бе преди 10 години, сега, с намаляващи шансове за успех, имаме възможност да продължим процеса на присъединяване. Рискът е този процес да бъде прекратен", предупреди Радев.

Последвайте канала на