Само 17% от работодателите не прилагат работа от разстояние

Въведеното през пролетта на 2020 г. извънредно положение е принудило повече от половината работодатели (55 на сто) да започнат да прилагат дистанционната работа в своите предприятия, а 28 процента са прилагали тази форма на работа и преди това. 17 на сто от работодателите не прилагат работа от разстояние. Това показват резултатите от анкета на Българската стопанска камара /БСК/, която в партньорство с Българската асоциация за управление на хора /БАУХ/, е организирала анкетно допитване до своите членове на тема "Covid-19 и работата от разстояние".

Проучването се е провело в периода 2 - 25 април 2021 г. и в него са се включили ръководители "Човешки ресурси" от 180 предприятия в цялата страна и от почти всички сектори на икономиката.

Преобладаващата част от работодателите (89 на сто) частично или напълно е била запозната със законовата възможност за организиране на работата от разстояние. За едва 11 процента от анкетираните тази част от трудовото законодателство е била неизвестна.

Ето какво се разбраха на тристранката относно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж

Аналогично стоят нещата и по отношение на смесените форми на работа - част от служителите работят от вкъщи, а други - в офиса. Тук малко по-висок е процентът на работодателите, които прилагат тази форма на организиране на трудовия процес (и преди извънредното положение, и след това) - общо 89 на сто, за сметка на тези, които не прилагат работа от разстояние (11 процента).

Половината работодатели не прилагат другия вид смесена форма на работа - в определени дни от седмицата служителите да работят от вкъщи. 50 на сто ползват тази възможност и преди извънредното положение, и сега.

Една трета от отговорилите, че прилагат дистанционната работа, декларират, че 50 процента от заетите в техните предприятия работят от разстояние. 37 процента от служителите работят до и над 90 на сто дистанционно. А в 13 процента от случаите дистанционната заетост е за 75 на сто от служителите.

17 процента от анкетираните посочват, че едва 10-25 процента от техните служители работят от вкъщи, показват още резултатите от анкетата.

С оглед естеството на работата, най-често дистанционната заетост се прилага за административния персонал, ръководители, специалисти продажби и маркетинг, финансово-счетоводни специалисти, ИКТ специалисти и персонал, обслужващ клиенти. Относително редки са случаите за надомна заетост на техници, инженери и приложни специалисти, а за персонала, осигуряващ охрана и сигурност, тази форма на заетост е неприложима.

Регламентирането на изискванията и правилата за работа от разстояние в допълнителните споразумения със служителите и обезпечаването на работните места у дома с необходимата техника са трудности, с които се сблъсква всеки трети работодател (33,3 процента).

На следващо място (с по 28 на сто) като проблеми се очертават: невъзможността за ефективно наблюдение и отчитане на работата; затрудненията в комуникацията и обратната връзка; нарастващият стрес и напрежение в работата; оценката на риска и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.

Третата група проблеми (с по 22 процента) са: осигуряването на софтуер за управление и контрол; проблеми с трудовата и технологична дисциплина; проблеми с мотивацията.

В около 17 на сто от случаите притеснение у работодателите създават осигуряването на информационна сигурност, както и изострянето на вътрешноекипните и междуекипни конфликти и противоречия.

За 11 процента от работодателите проблем е разпределението на работата, възлагането и делегирането на задачи, както и забавянето в сроковете за изпълнение.

11 процента от анкетираните не са се сблъсквали със затруднения при прилагането на дистанционна работа, а едва 6 на сто виждат проблем по отношение обучението на служителите.

Половината анкетираните не смятат, че "хоум офисът" увеличава обема на работа на служителите, а други 28 процента са на противоположното мнение. 22 процента се затрудняват да преценят.

Смесването на работата и личния живот, както и влиянието на разсейващи фактори и неустойчива концентрация върху работата са най-честите причини у служителите да се създава усещане, че "хоум офисът" увеличава обема на тяхната работа (72-78 на сто). На следващо място са неумението за управление на времето (44 на сто) и липсата на опит и култура за работа в дигитална среда (33 процента).

Сред причините за усещане за свръхнатовареност са още лошата организация и неумение на преките ръководители да прилагат този тип работа (28 на сто), липсата на информация и своевременна обратна връзка (22 процента) и липсата на съдействие и помощ в работата (17 на сто). Най-малък ефект (6 процента) има чувството на несигурност и засилване на безпокойството за бъдещето, показва още проучването на БСК.

Последвайте канала на