АИКБ предлага НСТС да обсъди допълнителни мерки за смекчаване на последиците от извънредното положение

Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ предлага НСТС в понеделник да обсъди допълнителни мерки за смекчаване на икономическите последици от извънредното положение, съобщиха от организацията.

Сред мерките от общ характер, предлагани от АИКБ, са прекратяване на задължението за заплащане на такса "битови отпадъци" /ТБО/ и данък сгради за затворени обекти и предприятия за периода, за който те са прекратили дейността си, извънредна еднократна компенсация от 1000 лева за самонаети, микропредприятия с до 9 заети включително, за т. нар. независими работещи, както и за артистите - изпълнители (опера, театър и пр.).

АИКБ предлага още отсега да започне разработване на програма за излизане от кризата, като се набелязват мерките, които ще трябва да се прилагат след вдигането на извънредното положение. От организацията искат поне ориентировъчно да се планират необходимите финансови и други ресурси за осъществяване на програмата. Обезателно да се заделят финансови ресурси за нуждите на експресните статистически изследвания, които да дадат картина с по-висока точност за щетите, нанесени от кризата на предприятията към датата на вдигане на извънредното положение, за да може в спешен порядък да се актуализират мерките в програмата за излизане от кризата, както и техния мащаб, е друго искане.

От АОБР с отворено писмо към всички депутати

От АИКБ предлагат също и отлагане на ДДС върху неплатените фактури, за периода от обявяване на извънредното положение до неговата отмяна осигурителната вноска за сметка на работодателя за всеки работник да не се дължи, експресно подпомагане (финансово или материално) за санитарно-хигиенни мероприятия и осигуряване на лични предпазни средства и дезинфектанти според броя на заетите на трудов договор преди обявяването на извънредното положение.

Сред мерките в сферата на насърчаване на туризма са: облекчено издаване на визи на основните групи туристи - като например руски, при пристигането им в България, на място, разрешаване на дейността на малки семейни хотели и ресторанти при стриктно спазване на отстоянията и изискванията за безопасност, след нормализирането на ситуацията да се проведе масирана маркетингова кампания за представяне на страната като туристическа дестинация. Да се потърсят и въведат механизми за насърчаване на българите да пътуват вътре в страната. Предлага се още да се осигурят средства за дължимите наеми за неработещи обекти (там, където наемодател са държавата и общините, те да се откажат от наема за срока на извънредното положение).

В групата на мерките за осигуряване на безпрепятственото движение на стоки и товари са: въвеждане на електронни товарителници, за времето на кризата с COVID-19 логистичните бази да се разглеждат като обекти от критичната инфраструктура на страната, по смисъла на дефинициите, дадени в Допълнителните разпоредби на Наредбата за реда, начина и компетентните органи за установяване на критичните инфраструктури и обектите им и оценка на риска за тях. Друго предложение в тази група е поради тежките загуби в областта на туризма, таксиметровия превоз и друг превоз на пътници да се отменят от държавата 80 на сто от дължимите осигуровки за работещите от тези браншове.

Мерките за подкрепа на допълващите образователни дейности предвиждат включване в мярката "60/40" на частните фирми в сектора на други/помощни дейности в образованието (код 85.4, 85.5 и 85.6), в частност - центрове за професионално обучение; детски центрове; занимални; школи; спортни, културни и артистични дейности с деца и младежи и др.

От АИКБ предлагат и промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, сред които са "Когато при обявено извънредно положение са въведени противоепидемични мерки, ограничаващи пряко или косвено упражняваната дейност, работодателят може със заповед да спре работата на предприятието, на част от него или на отделни работници или служители." Според АИКБ предложената редакция на разпоредбата от закона отразява действителната ситуация.

АИКБ предлага страната ни да въведе немския модел за запазване на заетостта

Друго предложение за законова е промяна гласи "В предприятието, в част от него или за отделни работници или служители работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време." Според АИКБ предложената редакция позволява гъвкавост на работодателя при установяване на непълно работно време, съобразно реалната си необходимост.

Друго предложение е "Когато поради обявено извънредно положение е спряна работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж", както и "За времето на спиране на работата в случаите по чл. 120в, както и при установяване на непълно работно време от работодателя по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, работникът или служителят има право на парично обезщетение по реда на параграф 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Периодът на спиране на работа се зачита за трудов стаж. При въвеждане на непълно работно време от работодателя по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда размерът на паричното обезщетение се определя пропорционално на неотработеното време."

С друго предлагано изменение се предвижда периодът на получаване на обезщетение по реда на чл. 267 а да се зачита за осигурителен стаж, без да се дължи внасяне на осигурителни вноски.

Друго предложение за законова промяна предвижда "По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда парично обезщетение в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет.

Средствата се превеждат по банков път на съответните осигурени лица в срок до 5 работни дни на базата на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация. Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на фонд "Безработица" на държавното обществено осигуряване.

НСТС се събира и днес за обсъждане на мярката 60/40

Осигурителите по ал. 1 подават до Агенция по заетостта информация за лицата, попадащи в режима по чл. 120в или 267а по ред и условия, определени в акт на Министерския съвет".

АИКБ предлага също и "Дължимите обезщетения на осигурените лица, посочени в заявленията, подадени по реда на параграф 6. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., преди влизане в сила на този закон, се изплащат по реда на този закон." Според вносителите с предложения текст се уреждат случаите на вече подадените заявления.

Последвайте канала на

Повече за Коронавирус

• най-ново: Вижте последните новини
• лесни стъпки: Как да се предпазим?
• просто ръководство: Какви са симптомите?