Менда Стоянова: Очакваме БВП за 2020 г. да е около 127 млрд. лева

В началото на декември може да имаме бюджет на държавата за 2020 година. Това заяви пред БНР Менда Стоянова, член на изпълнителната комисия на ГЕРБ и председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси.

,,Убедена съм, че коалицията ще подкрепи бюджета за 2020 година, а това ни е достатъчно, за да имаме мнозинство на първо четене. На второ четене, когато ще има различни предложения, ще трябва отново да ги обсъждаме едно по едно и да търсим консенсус, който да е рамките на параметрите на програмата на правителството. Политиката, която се води от правителството на ГЕРБ, е политиката на неговата предизборна програма и тази на коалицията на правителството. Нормално е тя да се надгражда с приоритетите, които са предварително обявени за всяка следваща бюджетна година'', коментира тя.

Увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) – това всъщност е ръстът на икономиката, като за 2020 г. очакваме 126-127 млрд. БВП. В нашата прогноза в правителствената програма доста по-скромно бяхме заложили достигане на ниво от 115 млрд. в края на периода, т.е. 2021 година. За следващата година отново се предвижда ръст от 3,3%, който за мен е добър на фона на предвижданията за различните европейски държави, за средноевропейското ниво на икономиката и на световното такова. Едновременно с това изпълнихме поставената си бюджетна цел за балансиран бюджет. Предвиждаме за следващата година бюджетът да бъде с нулево бюджетно салдо и така да продължи през следващите години'', разясни Менда Стоянова.

Председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси подчерта също, че нашият дълг години наред е един от най-ниските в Европа, като той продължава да намалява като процент от БВП. За 2020 г. се очаква той да достигне 19,8%.

Менда Стоянова: Имаше хора, които гласуваха срещу ГЕРБ от омраза

Тя отбеляза още ниската безработица, която за следващата година се предвижда да бъде от 4%, както и ръстът в приходната част на бюджета.

,,Една от ограничените мерки, които правителството може да вземе и го прави, това е минималната работна заплата. Това е единият лост, с който се работи. Другият – това са доходите в бюджетния сектор, където за поредна година се предвижда увеличение с 10% на средствата за работна заплата. Става въпрос за ръст в средствата за работна заплата. Този ръст също е натиск върху реалния бизнес. Той не би следвало да направи повишение под 10%, за да не загуби част от своя квалифициран персонал. Пенсиите могат да се повишават единствено и само, ако имаме повишение на осигурителния доход. Ако тези вноски нямат ръст, няма източник, по който пенсиите да се вдигат. В противен случай пенсионната система няма как да издържи. Приходите в пенсионната система и сега са недостатъчни. Ако увеличим разхода, това означава, че трябва да вземем от други източници на приходи – от данъците, което от своя страна означава неизпълнение на други разходни политики на държавата, а именно политиката по доходите, образование, отбрана, здравеопазване. За тези сфери ние предвиждаме сериозен ръст. Не можем да зарежем тези останали политики и да насочим изцяло и единствено приходите и разходите към увеличаване на пенсиите“, обясни в заключение Стоянова.