Българската металургия има бъдеще, смятат от бранша

Българската металургия има бъдеще, тя е модерна и пример за кръгова икономика, чрез която се намалява енергийното потребление, подобрява се околната среда и се постига по-ефективно конкурентно производство.  Тези изводи направиха участници в дискусията "Базовите индустрии и икономическото бъдеще на България. Металургията - с иновативна визия и двигател на устойчиви растеж", чийто домакин днес бе Народното събрание. Форумът е организиран от парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм и Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия. 

През изминалата година българската металургия е произвела продукция за 9,6 млрд. лева и износ за 8 млрд. лева. Инвестициите са за 4,2 млрд. лева, а добавената стойност 1,1 млрд. лева. Пряко заетите в бранша са 13 400 души, а непряко - 60 000 души, посочи Антон Петров, председател на УС на Българската асоциация на металургичната индустрия, инициатор на форума.

Относителният дял на металургията в общия износ на страната е 15,4 на сто. Външнотърговският оборот на метали формира положително салдо от 3,8 млрд. лева. Българските производители са изнесли 1 200 хил. тона черни и 650 хил. тона цветни метали, стана ясно още от презентацията на асоциацията. Антон Петров подчерта още, че към днешна дата металургията потребява 17 на сто от електрическата енергия в индустрията и 9 на сто от природния газ за страната. Общият товаропоток на суровини и готова продукция е над 6 млн. тона годишно.

От асоциацията направиха извода, че България има висока специализация в производството и преработката на цветни метали и сплави, чийто дял от общата металургия е 77 на сто. Добавената стойност на един зает в металургията създава три пъти по-висока стойност от средната за преработващата промишленост. България е на първо място в индустрията на Европейския съюз по производство на калцинирана сода и на трето по добив на медни руди. Страната ни е на четвърто място в ЕС по добив на златосъдържащи руди и на пето по добив на лигнитни въглища. Делът на промишленото производство в БВП за 2017 г. е 24, 1 на сто, докато Европа в момента се стреми да постигне 20 на сто, подчерта Антон Петров. Според него идеята на форума е да опровергае тезата, че в България няма работеща индустрия. Металургията е тази свързваща брънка, която ни прави част от Европа и темата, по думите му, може да бъде една от малкото, обединяваща нацията. 

От бранша подчертаха проблемите, свързани с бизнес средата, образованието, кадрите и необходимостта от промени в Кодекса на труда. Те поискаха да отпадне регулаторния режим за крайния отпадък и той да може директно да се предлага за продажба. Председателят на парламентарната комисия по икономика и туризъм Петър Кънев посочи, че освен законодателната си функция комисията се опитва да променя много от условията, които да подобрят бизнес климата и средата. Депутатите се ангажираха да работят за промени в Кодекса на труда, предаде БТА.

Последвайте канала на