Актуализация или не? Въпрос за 493 млн. лв.

Безспорно прозрачността на публичните финансите беше основна задача пред новото правителство предвид несигурната политическа обстановка в страната. В това направление обаче нещата далеч не вървят по план. Сериозната полемика около гласуваната актуализация на държавния бюджет се формира не толкова от наличие на колосални суми, завишаващи рисковете за икономиката, колкото от неизвестността в представената аргументация за увеличение на планирания дефицит.

Кулминация в дискусиите се оказа предупреждението за и вече реализирало се президентско вето, което успя да концентрира общественото внимание върху няколко надигащите се въпросителни около решението на управляващата коалицията.

На първо място се породиха съмнения около реалната нужда от актуализация, като те са до голяма степен оправдани от данните към полугодието.

Движението в приходната част на бюджета до момента донякъде подкрепя опасенията на правителството за неизпълнение. Общите приходи продължиха да нарастват с темп под средния за годината през юни, като достигнаха едва 46,3% от целогодишния план (изоставане от над 1 млрд. лв). Негативен оттенък добавя и фактът, че растежът през юни се реализира благодарение на допълнителните пера - помощи и неданъчни приходи - като при вторите вероятно говорим за еднократен ефект. Данъчните приходи от своя страна разочароваха през юни, спадайки с 5,6% на годишна база, поради по-ниски постъпления от ДДС. Дали това обаче е директен ефект от занижена икономическа активност е спорен аргумент, тъй като както продажбите на дребно, така и потребителското доверие нарастват през второто тримесечие на годишна база, а данните за вноса далеч не накланят везните в противоположна посока.
С други думи, влошена администрация при събиране на данъците е вероятно обяснение за занижените данъчни приходи през юни, което поставя под въпрос подчертаната амбиция на новото правителство да отбележи напредък в това направление. Според данните от законопроекта се очаква растежът на данъчните приходи да се свие от 6,5% до 5,2% на годишна база (републикански бюджет), което е донякъде резонна заявка, тъй като тези приходи нарастват с едва 2,9% към полугодието. Зад този резултат обаче може да са заложени и чисто неикономически причини, към което насочва и факта, че ревизията в растежа на данъчните постъпления е по-голяма от тази в очаквания ръст на икономиката.

И докато при приходите е възможно да се открият донякъде резонни аргументи за неизпълнение, то при разходната част е изключително трудно да се посочат каквито и да е рискове за бюджета. Вярно е, че общите разходи изпревариха растежа на приходите и през юни, нараствайки със 7,5% на годишна база. Причина затова беше увеличението на социалните разходи, вероятно в резултат на повишението на пенсиите от април. Това обаче категорично не излиза от рамките на планираното и кумулативните данни ясно го подчертават. Разходите достигнаха едва 44.3% от годишния таргет към края на юни, сигнализирайки, че всъщност наблюдаваме по-скоро консолидиране на харчовете (с около 1,7 млрд. лв спрямо плана), отколкото натрупване на каквито и да е рискове от преизпълнение на разходната част от бюджета.

Именно ревизирането на разходите в посока нагоре събуди и най-сериозното недоволство. Министерството на Финансите (МФ) очаква общите разходи към края на 2013г. да надхвърлят плана с 286 млн. лв, като промяната идва почти изцяло от т.нар. резерв за непредвидени и неотложни разходи. И ако оставим настрана въпроса защо споменатите в мотивите на МФ социални помощи и връщане на задължения към бизнеса попадат точно в това перо, то подобна аргументация насочва вниманието в две посоки. От една страна, въпросните мотиви на МФ може да са всичко, но не и законообвързващи. Тоест веднъж, след като проектозаконът влезе в сила, правителството си саморазрешава да харчи тези 286 млн. лв по собствено усмотрение без необходимост за отчитане. От друга страна, дори и планираните 160 млн. лв да се насочат към бизнеса, процедурата по избиране на облагодетелстваните остава крайно непрозрачна.

Допълнително масло в огъня хвърли и достигането на горната граница на дефицита от 2%.

Макар и да липсваше категоричност в защитата на изброените до момента критики, проектозаконът за изменение на бюджета бе приет на второ четене, а дефицитът се очаква да нарасне с 493 млн. лв, достигайки 2% от планирания БВП към края на годината. Как успяхме да достигнем точно до регламентираната от закона горна граница за бюджетния дефицит е именно и втория спорен момент в цялата процедура. Съвсем естествено възниква и въпросът дали идеята да достигнем тази граница е била първична, изпреварваща мотивите за увеличаване на разходите, или наистина има спешна необходимост от тези разходи. Въпрос, който едва ли ще получи категоричен отговор.

Но защо идеята за емитиране на нов дълг остана най-критикуваният елемент?

Безспорно негативен привкус придаде и решението да се покачи тавана за емитиране на нов дълг от 2 на 3 млрд. лв – един своеобразен план за поемане на нов заем от 1 млрд. лв до края на годината. По този повод МФ подчерта необходимостта от погасяване на дълга от февруари, емитиран с цел предсрочно изплащане евро-субсидиите за земеделските производители. Това е изключително пикантен аргумент, при положение че субсидиите бяха преведени от ЕС още през април. На второ място финансовият министър изтъкна липсата на буфер във фискалния резерв, след като се калкулира планираното нарастване на дефицита. Отново аргумент, съдържащ в себе си значителна доза противоречие, тъй като първо изначалната роля на фискалния резерв е да служи именно като буфер срещу непредвидени ситуации и второ - към края на юни фискалният резерв отчита излишък от 1,3 млрд. лв над регламентирания минимум.

Тоест, в момента правителството разполага с достатъчно средства да покрие гореспоменатия дълг, планираното увеличение на дефицита и въпреки това да остане над изискуемия минимум от 4,5 млрд. лв. Тук изскочиха и съмненията около предназначението на евентуално новоемитираните 1 млрд. лв, имайки предвид, че тези средства спокойно могат да се използват по начин, който няма да се отчете в разходното перо на бюджета.

И казано накратко, не е президентското вето това, което предизвиква негативни последици върху „социално-икономическото развитие на страната“. То е просто един изконен израз на демократичния замисъл на конституцията, който израз цели да предотврати една очевидно спорна фискална политика. И докато аргументи по отношение на приходната част донякъде са на лице, то залегналата сянка върху увеличението на разходите и публичния дълг е ясна индикация, че влошената фискална дисциплина далеч няма да се ограничи в рамките на 2013г.

Автор: Стоян Христов

Последвайте канала на