Санират жилища с един милиард лева

Ако между 2007 и 2013 година в България се изписаха кофи с мастило за повишаване на енергийната ефективност на сгради, предприятия и транспортни средства, то през програмния период 2014-2020 г. вероятно ще трябват цели цистерни. С тази метафора избира да започне статията си в. Труд.

Ако сравним парите, които оперативните програми предвиждат за тази дейност през отиващия си програмен период - приблизително 400 млн. лв., то през следващите 7 години инвестициите само в санирането на сгради ще са близо 1 млрд. лв. Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев.

Писането и говоренето за енергийна ефективност обаче е най-малкият проблем. По-важният е, че България все още не е усвоила почти никакви средства от този програмен период.

От предвидените за енергийно обновяване на жилищния фонд 63 млн. лв. досега не е похарчен нито лев, тъй като процесът започна едва в средата на м.г., а преди това трябваше да се изменят ред закони и наредби.

А от предвидените за повишаване на енергийната ефективност на малки и средни предприятия 300 млн. лв. досега има само един сключен договор (виж вдясно).
Затова и сумите за следващия програмен период може и да впечатляват с мащабите си, но по-важното е да се създадат възможности да се усвоят в максимална степен.

И все пак за какво ще отидат парите за енергийна ефективност от догодина?

Вчера Министерският съвет съобщи, че се създава работна група, която да координира усвояването на средствата за енергийна ефективност за следващия програмен период. Макар че всичко все още е в сферата на преговорите с Европейската комисия, засега се очертава само в бюджета на оперативна програма “Региони в растеж” (сегашната “Регионално развитие”), да се съсредоточат близо 1 млрд. лв. само за енергийна ефективност. Това е около 20% от целия бюджет на ОПРР, съобщи шефката на управляващия орган на програмата Деница Николова.

По приоритетна ос “Интегрирано и устойчиво градско развитие” само за саниране на сгради са предвидени към 650 млн. лв. Остатъкът до 1 млрд. лв. е за поощряване на монтирането на възобновяеми енергийни източници по сградите.

За разлика от сегашните 36 града, в които бе допуснато да се финансира обновяване на многофамилни жилищни сгради, през следващия период това ще важи за 67 града. Тези средства обаче ще отидат не само за жилищни сгради, а и за енергийно обновяване на културна, образователна, здравна, социална и спортна инфраструктура, каза Николова. За последните трябва да се изразходват около 20% от предвидените 650 млн. лв., т.е. около 130 млн. лв. Но и останалите 520 млн. лв. няма да се похарчат директно изцяло само за саниране на жилищни сгради.

Предвидено е с част от тези пари да се създаде нов финансов инструмент за поощряване на включването на повече сгради в програмата. В сегашната програма с 13 млн. лв. бе създаден фонд за жилищно обновяване, за чийто управител бе избрана Корпоративна търговска банка.

Неговото предназначение е да отпуска нисколихвени заеми за собствениците на жилища, които нямат възможност да осигурят сами своята част от разходите за цялостното саниране на сградата. Засега и фондът не може да се похвали с някаква дейност, освен че усърдно рекламира заемите за саниране.

Последвайте канала на