Chivas 12 Стола - среща "Еко предприемачество"

Държавата у нас не дава никаква сигурност и регулативна рамка, на базата на която екопредприемачеството да може да стъпи и да се развива. На практика държавният орган е сериозна пречка, която екобизнесът се опитва да преодолее.

Около тази теза се обединиха участниците в тазгодишната дискусия на тема "Екопредприемачество" – част от поредицата "Chivas 12 стола", която срещна гледните точки на дузина професионалисти в тази сфера. Остана дискусионен въпросът дали това е еднозначно негативна спънка, или е налице и някакъв положителен ефект за развитието на зеления бизнес у нас.

"Съществува регулативна несигурност за бизнеса изобщо в България заради постоянно променящите се закони, както и заради незнанието какво ще се случи с това правителство в близко бъдеще. Когато държавата се опитва да регулира, го прави не както трябва," констатира Роси Митова, създател на платформа за подкрепа на малки и устойчиви ферми Farmhopping. В същото време тази нестабилност според нея дава възможност и за иновации, защото "така свикваме да се оправяме сами "извън кутията", научаваме се как можем да решим проблема си, без да разчитаме на държавата." Тук идва и ролята на споделената икономика, която е един устойчив начин да се контрира консуматорското общество и да регулираме ресурсите, които в момента са на изчезване. Според Митова това е пътят на зелените иновации.

В тази връзка Камен Чипев от фондация "Тайм" подчерта, че страната ни разполага с голям ресурс, но държавата го използва по крайно неекологосъобразен начин и така създава лоша среда и дава лош пример. "Държавата не трябва да пречи – поне като минимум", заключи той.

България е богата страна заради биоразнообразието

Според Асен Ненов (еколог, антиконсумерист и привърженик на идеята за устойчиво развитие) в България има голям потенциал за зелени иновации и среда за екобизнес, защото страната разполага в изобилие с ресурс, който например Холандия е загубила. Макар да е сочена като една от най-бедните финансово европейски членки, страната ни е в топ три по богатство на биоразнообразие в ЕС. "Въпросът в момента трябва да бъде как да съхраним и развием този ресурс така, че да може да я развива и социално, и икономически.

"В България този ресурс не е за хората, т.е. не е социален и се управлява по неекологосъобразен начин," допълни и Стоян Фълджийски, експерт в сферата на околната среда.

От своя страна Мария Александрова, мениджър в експертна платформа Cleantech Bulgaria (срещат представители на зелените бизнеси и се опитват да създадат диалог между тях), подчерта, че държавата няма стратегия за зелено предприемачество без която няма как да даде една ясна посока и послание за хората какви възможности има пред тях. Друго предизвикателство според Александрова е липсата на измервателни схеми, които да отразяват освен бизнес ефекта и въздействието му върху околната среда. От своя страна банките бягат от проекти с висок риск и предприемачите в случая разчитат основно на собствени средства, което пък ограничава много размаха им.

Трети аспект, на който Мария Александрова се спря, бяха уменията – трудността предприемачът в България да си намира адекватни кадри и консултанти, липсата на специалности по устойчиво управление в университетите ни, както и на перспектива за завършилите в подобни сфери на българския пазар. Cleantech Bulgaria организират този месец за пръв път форум за зелени кариери, за да отговорят на тези липси. Интересна тенденция, за която Александрова спомена, е, че все повече хора изтъкват като сериозен критерий, по който си търсят работно място, зелената среда.

Зеленият бизнес като единствено възможния

Словосъчетанието зелен бизнес звучи странно, защото съвсем скоро няма да има друга алтернатива освен този вид бизнес, подчерта Магдалена Малеева, създател на "Горичка" и съсобственик на бизнес за биохрани. Като аргумент, тя посочи, че в момента се правят неща, за които съвсем скоро ще се влиза в затвора – например производство на енергия от въглища, които са доказано отровни.

"Човечеството върви по инерция по път, който някога е бил успешен, но вече не е. В момента е на кръстопът. Има иновативни решения за всичко, въпросът е дали ще имаме достатъчно време да ги внедрим", посочи още Малеева. "За децата ни може да се окаже твърде късно."

Бъдещето е в този вид бизнес, съгласи се и Илия Пчеларов от "Семка" – доставчик на чиста, произведена от местни производители храна. Той обаче направи и уточнението, че масово земеделците у нас мислят за оцеляване и заради това правят компромиси с качеството и чистотата на продукцията си. Нямаше и спор по въпроса, че бюрокрацията у нас е особено тежка и обезкуражава много хора да се захванат с този тип предприемачеството.

Според Малеева, става дума отново за инерция. "За всичко, което сме направили, ни се казваше това няма да стане. За бозата производителите ни убеждаваха, че няма как да стане без аспартан. В същото време ги има решенията и точно обратните практики."

Масово хората смятат, че сертифицирането е скъпо и трудно, но това е само заблуда, заяви Роси Митова и в тази връзка разказа за инициатива на нейната компания – десет ментори в момента обикалят из страната и разясняват на фермерите безплатно за позитивните страни на сертифицирането.

Масово се смята, че сертифицирането е скъпо и трудно, но това е заблуда, каза Роси Митова (вдясно)- създател на платформа за подкрепа на малки и устойчиви ферми Farmhopping.

Бъдещето – в ръцете на корпорациите и лидерите

Участниците се обединиха и около мнението, че сега е особено важно и спешно големите корпорации и лидери да поемат отговорността да правят бизнеса по устойчив начин. Това е необходима промяна в нагласите им, но трябва да се преведе на бизнес език, за да има успех. "Зеленото течение съществува от 20-30 години на Запад, но промяната не се случва достатъчно бързо, налагат се спешно по-съществени промени от по-големи играчи", каза в тази връзка Малеева.

Според Юлиан Даскалов от "Еко консулт" (рециклиране на отпадъци) е важно да се променят нагласите, като това трябва да тръгне от младите хора. За пример той даде Австрия, където разделното събиране тръгва от училищата, защото никой не вярва, че могат да променят нагласите на зрелите хора.

Апостол Дянков от Denkstatt обобщи, че държавата трябва да дава стабилност, а не просто да дава пари за екопредприемачество, и на тази база всеки да постига своята цел и печалба в зеления бизнес

"Не може да не може! Все още няма конкретни правила за зелен бизнес у нас, но това значи, че като предприемач можеш на практика да направиш всичко." Това обнадеждаващо заключение направи Камен Чипев.

Последвайте канала на