ИПИ представи нов анализ на неравенствата в България

Слушай новината

Анализът на неравенствата често се съсредоточава върху разпределението и на доходите и богатството в обществото – с други думи, върху резултатите от икономическата дейност. Това обаче далеч не е единственият начин за разбиране и разглеждане на неравенството. През последните години все повече популярност набира анализирането не на резултатите, а на възможностите; така фокусът се поставя не на изхода, а на входа на икономическите процеси. Използвайки този подход целите на социалната политика може да се дефинират различно – докато съсредоточаването върху резултатите означава търсене на механизми за преразпределянето на доходи и блага през държавата, то открояването и анализът на фундаменталните причини и фактори зад неравенството насочва политиките върху премахването им. Настоящият анализ разглежда измеренията на неравенството във възможностите в няколко ключови направления – в образованието, в бедността сред семействата и децата, в жилищните условия и в достъпа до здравеопазване. Той почива най-вече на работа с микроданни от изследванията SILC и PISA, допълнени с релевантна публично достъпна статистика.

В образованието моделирането на данните от PISA за пореден път подчертава водещата роля на икономическите и социални условия в домакинствата за постиженията на учениците. Видими са и разликите в резултатите на децата от различни етнически групи, както и между момчетата и момичетата. Това показва, че системата на училищно образование не се справя с изравняването на ефекта на различните възможности между учениците. Анализът на резултатите на отделните общини във външното оценяване след седми клас от своя страна подчертава ролята на урбанизацията и по-слабото представяне на селските училища, съобщават от Институт за пазарна икономика.

Прегледът на доходите и условията на живот при децата и семействата извежда на преден план проблемите на ромските домакинства. По последни данни почти ¾ от ромските деца живеят в бедни семейства, а средните доходи на ромските семейства с деца са средно едва 1/3 от тези на средностатистическото семейство с деца в страната. Същевременно повече от половината от тях не могат да осигурят на децата си основни жизнени условия – редовен достъп до месо и зеленчуци, подходящи книги, дрехи и обувки и др. под.

В образованието моделирането на данните от PISA за пореден път подчертава водещата роля на икономическите и социални условия в домакинствата за постиженията на учениците. Видими са и разликите в резултатите на децата от различни етнически групи, както и между момчетата и момичетата. Това показва, че системата на училищно образование не се справя с изравняването на ефекта на различните възможности между учениците. Анализът на резултатите на отделните общини във външното оценяване след седми клас от своя страна подчертава ролята на урбанизацията и по-слабото представяне на селските училища.

Графика 2: Брой и разпределение на децата (на възраст между 0 и 17 години) според етническата принадлежност и бедността на домакинството, 2019 г.

Разпределението на доходите и рискът от бедност разкриват ключовата роля на активността на пазара на труда и завършването на поне средно образование. Сред хората с висше и средно образование заетостта води до значително по-високи доходи, а делът на бедните е нисък, докато при тези с основно и начално образование разликите са по-малки. Пенсиите от своя страна играят ролята на изравнител на стандарта на живот между регионите на страната.

Графика 3: Средни доходи и дял на бедните в населението на 16 и повече години според образованието и икономическия статут , 2019 г.

Що се отнася до жизнените условия, най-чувствителни разлики се наблюдават при най- бедните, където условията на живот са значително по-лоши от тези на по-горните доходни групи. Значителни отлики има и между градските и селските райони, като в по-рядко населените има по-голяма жилищна площ, но и условията в жилищата са по-лоши.

Графика 4: Средни индекси на условията в жилището и в квартала по децилни групи (по- високото е по-добро), 2019 г.

Сред бедните има значително по-големи дялове на хора в средно и лошо здравословно състояние, особено сред безработните и икономически неактивните. В тези социални групи именно ниските доходи играят най-важна роля за достъпа на здравна грижа и елиминирането на здравни проблеми, което създава порочен кръг на бедност и влошено здраве, което задържа мнозина извън пазара на труда.

Графика 5: Здравен статут и ограничение в действията по здравословни причини сред населението на 16 и повече години според бедността , 2019 г.

Разглеждани заедно, основните фактори на неравенството във възможностите очертават основните насоки за реформа в редица публични политики – от образованието и здравеопазването до жилищната политика. Взаимовръзките между отделните аспекти на неравенството във възможностите демонстрират и нуждата от интегриран подход към политиките в социалната сфера, които да вземат предвид всичките особености и взаимодействие между отделните им елементи.

*Анализът е по проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”, който се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България. 

Последвайте канала на