Доклад на Световната банка показва значителни пропуски в системите за проследяване на дълговете на бедните страни

10 ноември 2021 19:00
736
0

Съществуващите системи за проследяване на суверенните дългове на най-бедните страни са неадекватни и маскират скрити дългове, а държавите вероятно дължат доста повече пари, отколкото показват сегашните изчисления, заяви главният икономист на Световната банка Кармен Райнхарт, цитирана от Ройтерс, предаде БТА.

Световната банка публикува днес първата цялостна оценка на глобалните и национални системи за наблюдение на дълга. Тя заяви в доклада, че е установила "значителни пропуски" в способността за проследяване на това колко дължи всяка държава и на кого.

Сегашната съвкупност от бази данни, с различни стандарти и определения, означава, че оценките на дълговете може да са по-ниски с 30 процента от брутния вътрешен продукт на съответната страна, се посочва в доклада. Според него 40 процента от държавите с ниски доходи не са публикували никакви данни за своя дълг за повече от две години.

Световната банка каза миналия месец, че дълговете на страните с ниски доходи са се повишили с 12 процента до рекордните 860 милиарда долара през 2020 г., и призова за цялостни усилия, с които да се помогне на страните с ниски и средни доходи да достигнат по-устойчиви дългови нива.

Кристалина Георгиева предлага Г-20 да удължи мораториума върху дълговете на най-бедните страни

Райнхарт заяви, че действителната сума може да е "значително по-голяма" и че новото проучване подчертава необходимостта от реформи, за да се осигурят по-добри статистики за дълговете, съгласувано събиране на данните и единни системи за управление на дълговете.

Световната банка планира след около две години да замени изготвяния от нея доклад "Да правиш бизнес", каза Райнхарт. Публикуването на доклада, отнасящ се за бизнес средата в държавите, беше преустановено след скандала за манипулиране на данни.

Според Райнхарт някои от ключовите концепции на новия продукт, който трябва да замени доклада "Да правиш бизнес", са вече ясни. Те предвиждат да се изисква по-голяма прозрачност за използваната методология, да се разчита повече на данни от компаниите и да се намали фокусът върху класирането на страните.