Кристалина Георгиева: Сривът на световната икономика по време на пандемията беше предотвратен

Глобалната икономика е в началото на своето възстановяване, но най-трудното може би тепърва предстои, предвид нелеката задача на политиците да направят необходимите структурни промени за справяне с икономическите щети в резултат на пандемията, сподели пред списание Barron's Кристалина ГеоргиеваКристалина Иванова Георгиева е родена на 13 август 1953 година в София. Средното си образование, управляващ директор на Международния валутен фонд.

Миналата година световната икономика се сви с 3.5 % - най-сериозният спад в мирно време от Голямата депресия до днес. Но той беше далеч не толкова сериозен колкото МВФ прогнозира миналата есен, когато политиците по света оповестиха фискални мерки за подкрепа на стойност от почти 16 трилиона щ.д. и допълнителни 9 трилиона щ.д. под формата на парични облекчения, които положиха солидна основа и не допуснаха срив на световната икономика.

Кристалина Георгиева призова за по-активно включване на жените в света на икономиката и финансите

Принос за този резултат има и бързото създаване на ваксини, както и обстоятелството, че светът се научи да функционира по-добре в условията на пандемия. "Колкото и ужасна да беше 2020 година, тя може би беше по-лесната част от задачата пред нас", казва Кристалина ГеоргиеваКристалина Иванова Георгиева е родена на 13 август 1953 година в София. Средното си образование в интервю.

"Разрешаването на проблемите, справянето с пораженията и преминаването към по-приобщаващ и зелен растеж - това е най-голямото предизвикателство, пред което ще се изправим. Трябва да бъдем решителни и да направим света по-устойчив, защото тази пандемия няма да бъде единственото сътресение, което ни очаква в бъдеще." Списание Barron's разговаря с Кристалина ГеоргиеваКристалина Иванова Георгиева е родена на 13 август 1953 година в София. Средното си образование, която за втори път е включена в класацията на 100-те най-влиятелни жени във финансовия сектор на САЩ, за възстановяването на световната икономика и задаващите се рискове, необходимите структурни промени и уроците от тази пандемия, които ще трябва да научим за следващата криза.

Barron's: Каква е перспективата за световната икономика през тази година?

Георгиева: Прогнозите ни сочат ръст от 5.5 %. Благодарение на действията, които бяха предприети в Съединените щати и с разгръщането на кампанията по ваксиниране, тази перспектива може допълнително да се подобри. Съществуват обаче два нерешени проблема: новите щамове на вируса са съществено препятствие - в момента наблюдаваме връщане на ограниченията в Европа, както и огромна неравномерност в темпото на възстановяване. Според прогнозите ни тази година 150 икономики няма да успеят да се възстановят до нивата от преди началото на пандемията и дори през 2022 г. 110 държави няма да постигнат предкризисните си равнища. Опасността от това, което ние наричаме голямото разминаване - свят, в който някои се справят добре и се възстановяват бързо, а други изостават все повече - е драматична не само за засегнатите хора. Тази опасност поражда риск за скоростта и мащаба на възстановяването и глобалната сигурност.

Как ще справи светът с това разминаване?

През 2021 г., а вероятно и през 2022 г., най-важната икономическа политика ще бъде ваксинационната политика. Една от причините, поради които виждаме риск от продължителен икономически застой, са прогнозите за вероятния ход на ваксинационните кампании. Подкрепата за ускоряване на процеса на ваксиниране е изключително важна инвестиция за целия свят, особено за развитите икономики. Изчисленията ни сочат, че ползите от нея ще се равняват на допълнително производство в световен мащаб в размер на 9 трилиона щ.д. в периода до 2025 г., като 60% от тях ще се спечелят от възникващите и развиващите се страни, а от развитите икономики - 40% или 4 трилион щ.д.

Огромно признание за Кристалина Георгиева в САЩ

Световната финансова криза ни завеща трайни поуки. Какви ще бъдат поуките от настоящата криза?

Живеем в бързо променящ се свят, който е уязвим на сътресения и в който всички сме взаимосвързани. Следователно трябва да съсредоточим усилията си върху изграждането на устойчивост и надградим вече постигнатото след световната финансова криза. Успяхме да укрепим банковата система и днес тази устойчивост ни се отплаща. Трябва да продължим да градим устойчивост в обществата, възприемайки по-комплексен и последователен подход. [Това включва] устойчивост у хората, които трябва да са образовани, в добро здраве и да могат да разчитат на социална закрила във времена на сътресения. Означава и повишаване на устойчивостта на икономическата система, включително на небанковите институции [като дружествата, управляващи активи, и застрахователите], които трябва да бъдат припознати като приоритет и включени в обхвата на регулаторните действия. Необходимо е да анализираме конкурентоспособността и да не допуснем концентрацията на пазарна мощ, която пандемията засили, да се превърне в пречка за иновациите и растежа, защото се нуждаем от устойчива планета.

Описвали сте климата като потенциално по-голяма заплаха от пандемията. Кои са ключовите цели, които трябва да бъдат постигнати през следващата година, за да приемем, че политически отговорните лица разбират това послание?

[Бихме искали да видим] правилните сигнали при определянето на цената на въглеродните емисии и правилните сигнали в областта на публичните инвестиции. Убедени сме, че инвестициите в зелена инфраструктура могат да повишат икономическия растеж с 0.7 % през следващите 15 години. Това е отлична новина за растежа и работните места, защото голяма част от инвестициите в климатична устойчивост имат значителен потенциал за създаването на работни места в области като повторно залесяване, мероприятия за подобряване на характеристиките на почви с нарушени показатели, изграждане на устойчива инфраструктура или електрическа мобилност. Инвестициите трябва да бъдат изпреварващи и мащабни, за да предотвратим нежеланите икономически и социални последици за секторите с висока въглеродна интензивност и работещите в тях - типичен пример са заетите във въгледобивната индустрия, които ще пострадат от "позеленяването" на перспективите за икономически растеж.

Кое Ви тревожи най-силно по отношение на дългосрочните белези, които причини пандемията?

Най-сериозната ни тревога е нарастващото неравенство. Настоящата пандемия се отрази на различни сектори на икономиката и различни части от обществото по много различен начин. Ако сте работил в сектора на туризма, хотелиерството и ресторантьорството, най-вероятно сте загубил работата си. Нискоквалифицираните работници, жените и младите хора [бяха] засегнати най-тежко. След кризи от подобно естество обикновено в продължение на дванадесет до осемнадесет месеца наблюдаваме повишаване на проявите на обществено недоволство, освен ако то не се тушира с решителни политики за облекчаване на нарастващото неравенство и подобряване на достъпа на хората до възможности, включително образование и достъп до интернет.

В момента функционирането на световната икономика се подкрепя чрез мощни стимули. Каква е изходната стратегия?

Тези действия са изключително важни и трябва да бъдат предприети с особено внимание при поетапно оттегляне на подкрепата, съпроводено с прецизна оценка на това, което предстои. Бих искала да отправя следното важно послание: През 2020 г. фалитите бяха по-малко от средно очакваните, благодарение на политиката на подпомагане. Но рисковете продължават [да съществуват] и когато подкрепата бъде оттеглена, трябва да бъдем подготвени за повишаване на броя на фалитите или ще се изправим през явлението на многобройни нежизнеспособни фирми с отрицателно въздействие върху перспективите за растеж. Нашият съвет е: Концентрирайте се неотложно за подобряване на режимите за фалити. Така например нормативните рамки или правила за несъстоятелност ще позволят закриването на нежизнеспособните дружества, създавайки възможност за преструктуриране на жизнеспособните фирми и спасяване на работни места. Не отлагайте предприемането на действия в тази насока до последния момент.

Какви рискове крие натрупването на огромни по размер дългове в света?

Ако неочаквано се стигне до затягане на финансовите условия и се провалим в управлението на прехода след края на пандемията, ще станем свидетели на сериозни сътресения. Дори и в условията на дълъг период от ниски лихвени равнища развиващите се намират в трудна ситуация. Вече има държави без достъп до пазари. В този контекст настоящата подкрепа от международни финансови институции е много важна, а също [както и] разумният подход на трансформация на растежа за намаляване на дълга.

Какъв тип политики са необходими за този следващ етап от възстановяването?

Трябва да разгледаме подкрепата по различен начин. Сега тя трябва да е насочена за постигане на структурна трансформация. Поради това става много важно да се насочи подкрепа за "позеленяването" на икономиката, цифровизацията, достъп до възможности и подкрепа за онези, които могат да изостанат, като жените, на пазара на труда.

Напрежението между САЩ и Китай е заплаха за пазара. Какво искате да видите в тази връзка през следващите месеци?

Подобрихме прогнозите за растеж и на двете страни, а страничните ефекти върху останалия свят са съществени и положителни. Надяваме се да видим градивна ангажираност в области, където светът се нуждае от САЩ и Китай да се обединят, от климата до реформирането на търговията. Сега е моментът да се разрешат проблемите, които създаваха търкания в миналото, и да се модернизира Световната търговска организация. Очевидно тези държави са конкуренти, но са и системно важни за останалия свят. Нека в заключение цитирам Спайдърмен: "Голямата власт върви редом с голяма отговорност."

Последвайте канала на