Кабинетът се презастрахова с над 3 млрд. лв. с новия външен дълг

Със сметките около новия външен дълг от 8 млрд. евро, който България възнамерява да поеме до 2017 г., финансовото министерство сериозно се презастрахова.

Според справката, с която бе аргументиран заемът, в края на 2017 г. държавният дълг на България ще се равнява на 31.3% от БВП. Тази оценка надхвърля с над 3 млрд. лв. нивото на дълга, залегнало в тригодишната бюджетна прогноза. Ако дългът наистина нарасне с толкова, а дефицитите са в рамките на предвиденото, ще се получи излишък и правителството следва да обясни за какво ще го харчи, коментират експерти, цитирани от "Сега".

Съгласно тригодишната бюджетна прогноза, която играе ролята и на мотиви към бюджета за 2015 г., държавният дълг през 2017 г. ще бъде 24 млрд. лв., или 27.4% от БВП. В документа изрично се изтъква, че в края на тригодишния период дългът ще намалее, след като стигне ниво от 30.2% от БВП през 2016 г. Новите сметки на финансовото министерство обаче са много по-песимистични. Според тях дългът през 2017 г. ще стигне 27.35 млрд. лв., или 31.3% от БВП. МФ изчисли, че изплащане на дефицитите и падежите по стар дълг в този период ще струват на държавата общо 9.315 млрд. евро и затова държавата планира да вземе 8 млрд. евро заеми от международните пазари.

Разликата от 3.3 млрд. лв. в размера на дълга през 2017 г. спрямо досегашните прогнози е сериозна. От финансовото министерство твърдят, че тя се дължи на методологически причини. Според обяснението дългът от новата справка е по-висок от записаното в бюджетната прогноза, защото в нея не са били включени планираните дефицити за 2016 г. и 2017 г. (в размер на 2.17 млрд. лв. и 1.8 млрд. лв.). Това обяснение е много странно, защото няма никакъв смисъл размерът на дълга да се обявява, без към него да е включена частта за финансиране на дефицита, изтъкват експерти. Още повече че числата за 2016 г. опровергават това обяснение. За 2016 г. в средносрочната бюджетна прогноза е записано, че дългът ще стигне 30.2% от БВП, или 25.494 млрд. лв. Ако тук не е включен заложеният дефицит от 2.2 млрд. лв., както твърди МФ, с прибавянето му дългът ще стигне 27.694 млрд. лв. В същото време в новата справка се твърди, че целият държавен дълг за 2016 г., с включено дългово финансиране на дефицита, ще възлезе на 30.8% от БВП, или 25.968 млрд. лв. По тази схема не излизат сметките и за 2017 г.

"Наистина има подобно разминаване. Вероятно сметките, с които се аргументира планираният нов външен дълг, са правени при по-песимистичен сценарий от този, залегнал в бюджетната прогноза", коментира икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. Той подчерта, че планираният 8 млрд. евро дълг всъщност не е взет дълг, а програма за намерения. Размерът на дълга ще се определя всяка година с бюджета, тоест това ниво може да не бъде достигнато.

Недоумение в справката на МФ будят и други числа. Само за 2015 г. например в калкулациите на МФ за нуждата от нов дълг са залегнали некоректно разходи за 2.65 млрд. лв., които следва да бъдат изключени. МФ е изчислило, че през тази година държавата ще има разходи в размер на 9.5 млрд. лв. за плащане на стари дългове и финансиране на дефицита. От тази сума обаче трябва да се приспаднат 1.7 млрд. лв. за вече изплатения през януари падеж по облигациите на Милен Велчев, парите за който бяха осигурени още през 2014 г. От сумата трябва да отпаднат и 0.95 млрд. лв. дългово финансиране, което според Закона за държавния бюджет ще се търси на вътрешния, а не на външния пазар. Като се изключат тези суми, излиза, че до 2017 г. държавата ще се нуждае от дългово финансиране в размер на общо 15.568 млрд. лв. вместо записаните в момента 18.218 млрд. лв., или точно от 8 млрд. евро. Тоест евентуален нов външен дълг в размер на 8 млрд. евро ще направи ненужно емитирането на дълг на вътрешния пазар. Досега никой не е обявявал такива намерения.

Според финансови експерти причините за тези разминавания са в наличието на скрити резерви в бюджета, които МФ не иска да признае. Ако те бъдат включени в справката, картината с дълга ще бъде коренно различна. Вече се разбра за един такъв резерв - обявеното намерение от Фонда за гарантиране на влоговете в банките да възстанови получения от държавата заем от 2 млрд. лв. предсрочно, като ударно връща суми още тази година. Тогава финансовият министър Владислав Горанов Владислав Иванов Горанов е министър на финансите. Роден е на 30 април 1977 г. През 1999 г. завършва обяви, че дори тези пари да се издължат предсрочно, държавата няма да преразгледа и намали плановете си да тегли дълг, а парите ще постъпят във фискалния резерв. 900 млн. лв. на хазната трябва да върне и Първа инвестиционна банка. "Просто няма как при всичките тези въпроси да не се дадат допълнителни обяснения. Ако ще взима дълг като презастраховка, правителството трябва да каже за какво ще го харчи. Да не говорим, че самото обявяване на нуждата от 8 млрд. евро от държава като България настройва пазарите за нещо извънредно", коментира анализатор, пожелал анонимност.

Последвайте канала на