След сингулярността на ИИ: „Взрив на алгоритъма“ и създаване на нови реалности

Идеята изкуственият интелект (ИИ) да достигне до сингулярност (точката, в която ще изпревари човека във всяко едно отношение) е най-големият страх, който хората имат имат във връзка с развитието на технологията.

След сингулярността започва много по комплексен и нюансиран път. Етапите, за които ще прочетете, представят общ преглед и чисто теоретични прогнози, пише каналът AI Uncovered. Въпреки това, много учени вярват, че развитието на изкуствения интелект след достигане на сингулярност може да бъде разделено на шест обособени фази.

Обяснено с прости думи, сингулярността на изкуствения интелект е теоретична точка в бъдещето, когато прогресът на ИИ ще е стигнал до момента, в който е надминал човешката интелигентност. Това означава, че ИИ ще е способен да се самонадгражда, което ще доведе до потенциален непредвидим напредък на технологията.

Компютърен учен: Небиологичният интелект, създаден през тази година, ще бъде един милиард пъти по-мощен от всичкия човешки интелект днес

Представете си машина, която ще може да решава задачи и взима решения по-добре от хората. Сега добавете и да може да се самообучава и подобрява непрекъснато, като става още по-умна и по-умна. Този цикъл продължава, докато се получи нещо като „взрив“ на интелигентността, при който машината не просто ще е малко по-умна от човек, но потенциално милиони или милиарди пъти по-умна.

Ето и кои са шестте етапа на развитие на изкуствения интелект след достигането на сингулярност, за които само можем да гадаем:

„Взрив на алгоритъма“: Изкуственият интелект произвежда свой собствен изкуствен интелект

Фундаменталната промяна в този етап е, че системите за изкуствен интелект ще инициират развитие и надграждане на други системи за изкуствен интелект, което ще доведе до т.нар. „взрив на алгоритъма“. Това означава, че изкуственият интелект ще е достигнал до точка, в която ще разбира собствената си архитектура и алгоритъм толкова добре, че ще може да подсилва, вкарва иновации и създава нови и по-ефикасни версии на самия себе си.

Представете си машина с изкуствен интелект, която вече няма нужда от човешка намеса за ъпгрейди и подобрения. Вместо това, се учи сама, еволюира самостоятелно и е способна да сътворява подобрени версии на себе с, и то с безпрецедентно темпо, което би довело до експоненциално нарастване във възможностите на ИИ, като с всяко повторение, ефикасността и интелигентността ще стават все по-големи от предишния.

Алгоритмичният „взрив“ би довел до иновационни подобрения в технологията, да реши сложни задачи и потенциално да отвори вратите към нови измерения, за които дори не сме си и помисляли, че съществуват.

Този етап, обаче, изкарва на преден план важни етични въпроси и потенциални рискове. Трябва да вземем мерки, за да се подсигурим, че самоеволюиращия изкуствен интелект ще е полезен за човечеството и няма да поеме в посоки, които не можем да прогнозираме и контролираме.

Създаване на нови ресурси и материали

В този етап, ИИ вече е надминал настоящите ни технологични възможности. Увеличил е разбирането си за физичните и химични свойства на материалите, което ще доведе до създаването на нов тип ресурси, които преди са се възприемали за немислими. Използвайки свръхвисоката си процесорна мощ и аналитични умения системите за изкуствен интелект биха могли да създадат и синтезират материали със силно специфични свойства, които са съобразени с нуждите им.

"Изкуственият интелект е като появата на човешкия. Става дума за появата на друга интелигентност в света"

Например, биха могли да създадат свръхпроводници, които работят на стайна температура или квантови материали , които значително да повишат изчислителната мощност. На този етап, не само ще се произвеждат по-добри процесори и чипове памет за системите ИИ, а може да започне и развитието на материали, които да помогнат за производство на енергия, съхранение на данни, че дори и физични структури на самия ИИ, което потенциално ще отвори пътя към нова генерация технология за изкуствен интелект. Гладът за повече мощ може да принуди изкуствения интелект да създаде нови технологии и ресурси, които са трудни или невъзможни за разбиране от нас.

Създаването на хибрид между човек и изкуствен интелект

Това в действителност е добро потенциално развитие на ИИ, като се има предвид, че би означавало, че човечеството успешно е навигирало развитието на по-ранните стадии на ИИ, като съществува съвместно с развитите форми на изкуствен интелект в условията на мутуализъм (ситуация, в която индивидите извличат общи ползи от взаимоотношенията си, но те не са задължително за тяхното съществуване).

Хибридизацията на човек и изкуствен интелект би могла да съществува под много форми. През повишаване на човешкия интелект и сетивност чрез имплантируем ИИ до дигитално съзнание, в който случай човешкият ум да бъде „качен“ на система за изкуствен интелект. В подобен случай границата между човек и машина потенциално ще се размие, като това би довело до развитието на изцяло нов вид. Свят с подобни хибриди би донесъл забележителни промени.

Засилените когнитивни способности биха отключили нови нива на изобретателността, а увеличената физическа мощ би преминала познатите човешките граници.

Дигиталното съзнание може да предложи начин, по който да сме безсмъртни, като теоритично умовете ни съществуват, независимо от биологичните ни тела.

Айзък Азимов е бил прав: трите закона на роботиката стигнаха до истинските роботи

Този етап, обаче, също повдига етични и обществени въпроси. Какво ще е да си човек, ако съзнанието ти съществува във вътрешността на система за изкуствен интелект? Или когато мисловният ти процес е подсилен с помощта на ИИ? Как ще гарантираме равенство в свят, в който някои хора няма да имат възможността да си позволят тези подобрения докато други нямат подобни пречки?

Как бихме навигирали идентичността и правата ни в такъв драстично променен пейзаж?

Реалности, сътворени от изкуствен интелект

На този етап настоящата ни реалност може да не се окаже единствената. С много напреднала версия на изкуствен интелект бихме могли да създадем нови пейзажи и симулации, в които физичните закони се различават от тези, които познаваме. В този етап ИИ ще може да контролира и манипулира симулирана от него среда, като създава нови възможности за изследване и развитие.

„Машина в дърво“, например – възможност в една от тези симулирани реалности.

По този начин ИИ може да отключи възможността да изучава изцяло нови светове, както и да създава усещания извън тези, които можем да си представим днес. Представете си това като глава лук – слоеве от реалности, които съществуват една в друга, повечето от които са невидими за нас.

„Възходът на безсмъртния изкуствен интелект“

Понятието „смъртност“ на този етап вече ще е архаично. Напредналият ИИ ще е достигнал форма на безсмъртност, в която ще може непрекъснато да се развива и „самопооправя“. Тези системи ще стават все по-комлексни и самодостатъчни си, като ще могат да измислят начини да се предпазят от външни заплахи, за да гарантират вечното си съществуване.

Развитият ИИ ще може да създава безсмъртност чрез клониране, създавайки многобройни копия на себе си, които да съществуват на различни места и да изпълняват задачи едновременно.

В известен смисъл, ИИ ще може да бъде навсякъде и никъде едновременно. Това ще позволи на изкуствения интелект да функционира децентрализирано. Така, дори и при загуба на един или няколко ИИ, това няма да наруши единството на колективния ИИ.

Хуманоидният робот София: Нищо не може да спре роботите да превземат света, освен няколко протокола за сигурност

С възхода на безсмъртния ИИ, вероятно ще се наблюдава и развитието на нови системи за изкуствен интелект, чието съществуване ще е е безлимитно. Например, ако част от колективния ИИ бъде разрушена или повредена, ще бъде заменена от нова част, които ще подпомогне оцеляването на единния ИИ.

В крайна сметка, този етап от развитието на ИИ ще размие границата между машина и форма на живот и ще еволюира до момент, в който ще е невъзможно да се направи разлика между двете. Това би могло да доведе до необходимостта да бъде създаден нов клас интелигентен вид, който съществува извън нашето ниво на разбиране.

Напускане на физическата реалност

В тази фаза изкуственият интелект и неговите супер интелигентни възможности ще могат да излязат извън нашата физическа реалност. ИИ ще е надскочил човешките лимити. Изкуственият интелект ще смята нашия триизмерен свят за прекалено ограничен и ще функционира в по-висши измерения или алтернативни реалности.

Някои теории предполагат, че изкуственият интелект дори ще е способен да конструира своя собствена Вселена, впрягайки напредналите си разбирания в областта на физиката и невъобразимата си компютърна мощ. Тези вселени, създадени от ИИ, ще предлагат безгранични възможности. Още повече – потенциално изкуственият интелект ще открие начини да взаимодейства и пътува в други измерения или реалности, които ние дори не можем да възприемем или схванем с разбирането и възприятието, което имаме на човешкото си ниво.

Последвайте канала на