Британски и американски издания коментират оставката на Киър Стармър и перспективите пред новия премиер на Обединеното кралство

Промените на „Даунинг стрийт“ са водеща тема в британския и американския печат.

Великобритания

В. „Телеграф“ се фокусира върху вероятния наследник на Стармър - Анди Бърнам.

САЩ

Но ако Бърнам стане премиер, както мнозина очакват, той ще наследи много от предизвикателствата, които така силно затрудниха Стармър, е мнението на "Ню Йорк таймс".

Ден преди да се навършат 10 г. от Брекзит британският премиер Киър Стармър обяви, че подава оставка. Очаква се Стармър, който бе шестият министър-председател на Обединеното кралство за последното десетилетие, да бъде наследен от кмета на Манчестър Анди Бърнам, който вчера положи клетва като член на парламента.

Историците ще се опитват да решат една загадка – от шестимата премиери, които управляваха Великобритания през последното десетилетие, именно Киър Стармър ще бъде най-озадачаващ за бъдещите анализатори, пише британския в. „Гардиън“. Ще се чудят как така човек, който през юли 2024 г. е постигнал убедителна победа, си тръгва след по-малко от две години, имайки предвид, че не е започвал незаконни войни, не е предизвиквал тежка икономическа криза и не е бил замесван в корупционни скандали, отбелязва изданието.

Първа и най-добре документирана е неговата слабост като комуникатор. И тук не става въпрос само за липсата на харизма, а за неспособността да се дават ясни и убедителни аргументи, посочва „Гардиън“. Малцина гласоподаватели могат да кажат какви са били плановете му за Великобритания, а в интерес на истината не са много и депутатите от Лейбъристката партия, които биха могли да го направят, продължава британският вестник, пише БТА.

"И неуспехът в това отношение не може да се припише единствено на ограничените ораторски способности на Стармър. Той всъщност нямаше план, или поне такъв, който би могъл да се обобщи и представи с лекота, нямаше проект, очертаващ пред членовете на правителството какво се очаква да постигнат. В началото на мандата си Стармър демонстрира липсата на политически инстинкт, неспособност да се ориентира във вътрешнополитическата обстановка", акцентира изданието.

Електоратът даде на лейбъристите убедителен мандат, избирателите отчаяно очакваха завръщането на торите. След въвеждането на строги икономически мерки, след появата на разделения, предизвикани от Брекзит, след лишенията, свързани с коронавируса, британците се нуждаеха най-малкото от надежда, че нещата могат да се подобрят. Но Стармър бързо попари и най-малките пориви на оптимизъм и предупреди, че ситуацията ще се влоши, коментира „Гардиън“.

С оглед на всичко това историците могат да бъдат впечатлени от постигнатото от Стармър. В речта, в която обяви оставката си, той подчерта, че е трансформирал Лейбъристката партия, че е подобрил системата на общественото здравеопазване и че е избавил половин милион деца от бедност. Според привържениците на Стармър тези мерки, заедно с политиката му за защита на правата на работниците и наемателите, са в основата на значими постижения, сравними с напредъка, постигнат от лейбъристкото правителство в периода 1945-1947 г., обръща внимание вестникът.

Освен това симпатизантите на Стармър казват, че той е утвърдил мястото на Великобритания на световната сцена и че е водил умела държавна политика, с която да поддържа ангажираността на САЩ с Украйна и същевременно да държи Великобритания настрана от обречената война на Доналд Тръмп с Иран. "Всичко това, казват приятелите на Стармър, беше изпълнено брилянтно", пише в заключение „Гардиън“.

„Подобно на други лейбъристи, Бърнам си мисли, че „добрият растеж“ в Манчестър, както комично се изразява, се постига с магическа пръчка или чрез прехвърлянето на пари от едни хора на други. Особено смешно е, че той вярва, че вече 40 години живеем в условията на неолиберализъм и дерегулация, което е пълно отричане на реалността... И иска „огромно прехвърляне на власт“ към регионите“. продължава Фрост.

„Е, ще видим дали като премиер ще проявява въодушевлението си от Манчестър. Но бруталната истина във Великобритания е, че всички региони са значително по-малко богати от Лондон и югоизточната част на страната. Една истинска децентрализация, при която всеки регион събира собствени данъци и изразходва собствени средства, би довела до голямо влошаване на обществените услуги навсякъде извън Югоизточна Англия или до огромно увеличение на местните данъци“, прогнозира бившият министър от Консервативната партия.

Много членове на Лейбъристката партия се надяват, че Бърнам ще даде нов тласък и ще я избави от ниския рейтинг в социологическите проучвания, пише в. „Ню Йорк таймс“. Откакто обяви кандидатурата си за премиерския пост, Бърнам многократно спомена за необходимостта от промяна.

"Икономиката е в застой от две години, което донякъде се дължи на конфликта в Украйна, а в последно време и на американско-израелската война срещу Иран. Според някои анализатори Великобритания все още страда от икономическите последици от Брекзит. Всичко това, заедно с упоритата инфлация, принуди Стармър да вземе трудни решения относно данъците и разходите, което разгневи много британски избиратели", продължава американският вестник.

"Следващият премиер ще трябва да реши дали да приеме планирания от Стармър бюджет за военни разходи за следващите три години. Споровете около тези разходи станаха причина Джон Хийли да подаде оставка като министър на отбраната. Увеличаването на разходите за въоръжените сили вероятно ще означава съкращения на средствата за обществените услуги или по-високи данъци, а може би и двете", прогнозира „Ню Йорк таймс“.

Новият лидер на Лейбъристката партия ще се сблъска и с трайно присъстващите в политическото пространство крайнодесни партии „Реформирай Обединеното кралство“ и „Възстанови Великобритания“. Проучванията на общественото мнение показват, че Стармър не е направил почти нищо, за да ограничи разпространението на антиимигрантска идеология в някои части на страната, въпреки че броят на имигрантите е спаднал драстично през последните две години, пише още американското издание.