След началото на военния конфликт между Израел и Иран анализаторите предупредиха за възможен шок на петролните пазари. Главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк прогнозира, че цената на петрола може да достигне 150 долара за барел и дори да предизвика глобална рецесия.
След като Иран ограничи движението през Ормузкия проток, на международните пазари действително достигнаха по-малки количества суров петрол. Въпреки това най-песимистичните прогнози така и не се реализираха.
Въпреки това световният пазар успява да компенсира голяма част от недостига благодарение на три ключови фактора – увеличено производство извън региона, високи запаси и отслабващо търсене.
Анализите на Rystad Energy показват, че китайските складове са били запълнени до такава степен, че част от доставките, предназначени за страната, са могли да бъдат пренасочени към други азиатски пазари.
Още по-важен фактор обаче се оказва търсенето. По-високите цени на енергията, по-бавният икономически растеж и мерките за ограничаване на потреблението водят до постепенно отслабване на търсенето на петролни продукти.
Подобна тенденция се наблюдава и в Европа, където продажбите на електромобили продължават да растат. Ускорява се и внедряването на термопомпи и други технологии, които намаляват зависимостта от изкопаемите горива.
Част от бъдещото предлагане вероятно ще бъде погълнато от необходимостта държавите да възстановят стратегическите си резерви. Но дори и при понижение на цените остава неясно дали светът ще се върне към предишните нива на потребление.
Причината е, че както правителствата, така и потребителите все по-често преосмислят зависимостта си от изкопаемите горива. Именно тази промяна може да се окаже най-трайното последствие от кризата в Близкия изток.
Подобни опасения изрази и министърът на енергетиката на Катар Саад ал-Кааби, който предупреди, че подобен скок в цените може да тласне световната икономика към сериозна криза. На този фон редица европейски правителства предприеха временни мерки за облекчаване на разходите за горива, отбелязва германското икономическо издание „Капитал“.
В момента сортът Брент, който служи като основен ценови ориентир за Европа, се търгува под 90 долара за барел, а американският лек суров петрол – около 85 долара. Макар тези стойности да са значително по-високи спрямо началото на годината, те остават далеч от очакваните рекордни равнища.
Според анализ на консултантската компания Rystad Energy през второто тримесечие на 2026 г. износът на петрол от Близкия изток е намалял до 9,6 милиона барела дневно. Това е с около 7,7 милиона барела по-малко спрямо средното ниво през предходните три тримесечия – спад от над 40 процента.
Докато Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства ограничиха доставките си, други производители увеличиха добива. Южна Америка, водена от Бразилия и Венецуела, отчита ръст на износа с над 20 процента. Производството нараства и в Северна Америка, а в Европа важен принос има Норвегия.
Допълнително предимство за пазара се оказаха натрупаните резерви още преди началото на кризата. Особено значителни са запасите в Азия. Китай например увеличи покупките на руски петрол през периода на по-ниски цени и така успя да натрупа сериозни резерви, които сега компенсират част от прекъснатите доставки.
Според Международната агенция по енергията (МАЕ) първоначално най-силно засегнати са били авиационният сектор и нефтохимическата индустрия. В Китай част от въздушните пътувания вече се заменят с високоскоростни железопътни линии, а химическите предприятия все по-често преминават към алтернативни суровини.
Паралелно с това се наблюдават и по-дълбоки структурни промени. Американската Агенция за енергийна информация (EIA) отчита, че търсенето на петрол в Азия намалява по-бързо от очакваното. В големите китайски градове електромобилите вече представляват мнозинството от новите регистрации.
На този фон Rystad Energy поставя въпроса дали световното търсене на петрол изобщо ще се върне към нивата отпреди кризата. Според компанията конфликтът е ускорил процесите на диверсификация и електрификация, а още през 2027 г. е възможно световният пазар да се изправи пред свръхпредлагане.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721))
)
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720))