Австралия и Турция стартират участието си на Световното първенство с един от най-любопитните двубои в група K. На пръв поглед фаворитът изглежда ясен, но когато става дума за Мондиал, подобни мачове рядко се развиват по предварителен сценарий.
Австралия и Турция стартират участието си на Световното първенство с един от най-любопитните двубои в група K. На пръв поглед фаворитът изглежда ясен, но когато става дума за Мондиал, подобни мачове рядко се развиват по предварителен сценарий.
Интересен изглежда и дуелът между централния защитник Хари Саутър и нападателя Дениз Гюл. Високият австралиец ще трябва да се справя с един от най-физически мощните играчи в турската атака, особено при центриранията и статичните положения.
Историята също е на страната на Турция. Двата отбора са се срещали два пъти досега и турците спечелиха и двата мача през 2004 година с обща голова разлика 4:1.
На хартия Турция разполага с повече класа и повече индивидуални решения в предни позиции. Австралия обаче традиционно се чувства комфортно в ролята на аутсайдер и ще се опита да превърне двубоя в битка на търпение, физика и дисциплина.
Източник снимка: БГНЕС
платено съобщение
След години на колебания турците най-после се завърнаха на световната сцена, а селекционерът Винченцо Монтела е човекът, който има най-голяма заслуга за това. Италианецът успя да изгради отбор, който съчетава индивидуалната класа на младото поколение с много по-добра тактическа организация в сравнение с предишните години.
Под негово ръководство Турция играе модерен и динамичен футбол, базиран на бързо движение на топката, постоянни ротации в атака и висока интензивност. Монтела избягва твърдите схеми и предпочита гъвкава структура, в която креативните играчи получават свободата да решават мачовете.
Именно такъв е и Арда Гюлер. Звездата на Реал (Мадрид) пристига на Световното първенство като най-голямата надежда на турския футбол. От него се очаква да диктува темпото в последната третина, да създава голови положения и да бъде човекът, който отключва най-затворените защити.
Формата на Турция непосредствено преди турнира също е впечатляваща. Отборът спечели четири от последните си пет мача, включително убедителните победи над Северна Македония и Венецуела. В този период турците реализираха десет попадения и допуснаха само три.
Още по-впечатляващо изглежда качеството в състава. Хакан Чалханоглу, Оркун Кьокчу, Кенан Йълдъз, Баръш Алпер Йълмаз, Керем Актюркоглу и Арда Гюлер формират една от най-талантливите офанзивни линии, които Турция е имала през последните десетилетия.
Австралия обаче няма намерение да бъде просто статист. „Сокърус“ отново доказаха, че са сред най-постоянните участници на световни първенства и за пореден път намериха път към финалите. Отборът на Тони Попович не впечатлява с блясък, но компенсира с организация, физика и изключителна дисциплина.
Под ръководството на бившия защитник австралийците изградиха изключително компактна структура, която трудно позволява пространства между линиите. Именно това ще бъде една от големите задачи срещу Турция - да бъде ограничено влиянието на Арда Гюлер между халфовата линия и наказателното поле.
Голямата битка в центъра на терена вероятно ще противопостави Джаксън Ървайн и Хакан Чалханоглу. Капитанът на Интер е двигателят на турската игра, а агресивният и работоспособен австралиец ще има задачата да нарушава ритъма му още при изнасянето на топката.
Последните резултати показват известни колебания при Австралия. Тимът загуби от Мексико и Колумбия, но победи Камерун и Кюрасао, а в последната си контрола стигна до равенство 1:1 срещу Швейцария. Това потвърждава добре познатия профил на отбора - труден за побеждаване, но не винаги достатъчно убедителен в нападение.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)