В Холивуд печеленето на пари често е по-важно от всичко останало. Ето защо кината са пълни с толкова много продължения и филми по комикси. Вече утвърдена интелектуална собственост се продава по-лесно от нещо, за което публиката никога не е чувала. По същата причина има и толкова много рестартирания и римейкове. През първото десетилетие на века имаше вълна от такива в жанра на ужасите, а днес те продължават да се появяват във всички жанрове със смесен успех.
Някои филми означават толкова много за публиката, че тя просто иска да бъдат оставени на мира.
Collider посочва осем класики, които попадат именно в тази категория.
„Принцесата булка“
Преди години се носеха слухове за римейк на „Принцесата булка“, които за щастие така и не се осъществиха.
Как може да се пресъздаде магията на 80-те? Това е филм, уловил духа на своето време, който не може да бъде повторен със същия ефект с различни актьори.
Никой не може да постигне това, което направиха Манди Патинкин и Уолъс Шоун. Сега, когато Райнър вече не е сред нас, всяка идея за римейк трябва да бъде погребана завинаги. Да се направи такъв би било проява на неуважение към неговото наследство.
„Дяволчетата“
Няма абсолютно никаква нужда от римейк на „Дяволчетата“.
„Магьосникът от Оз“
„Звукът на музиката“
С действието, развиващо се в Австрия по време на възхода на нацизма, филмът съчетава сериозността на войната с радостта от влюбването, всичко това разказано с красиви песни.
„Кръстникът“
Всеки опит да се изиграе отново дон Вито би изглеждал като лоша пародия.
Предложение за римейк на този филм трябва да бъде отказано без колебание.
„Форест Гъмп“
Филмът се превърна в един от най-големите хитове на 1994 г., донесе втори пореден „Оскар“ на Ханкс и остана в историята с безброй цитирани реплики.
„Челюсти“
В същността си обаче „Челюсти“ е повече филм за героите, отколкото просто хорър за акула-убиец, благодарение на великолепните изпълнения на Рой Шайдър, Ричард Драйфус и Робърт Шоу.
„Завръщане в бъдещето“
Всички елементи се сглобяват перфектно, за да създадат съвършенство.
За всеки успех като „Дюн“ се пада по някой ненужен игрален римейк на „Дисни“ или катастрофално преосмисляне като „Гарванът“. Ролята на Бил Скарсгард като Ерик Дрейвън не беше непременно ужасна, но никой не искаше да види рестартиране на това, което Брандън Лий създаде.
Покойният Роб Райнър имаше поредица от режисьорски шедьоври през 80-те и 90-те години с незабавни класики като „Бъди до мен“, „Мизъри“ и „Няколко добри момчета“. За тези, които са израснали с него обаче, „Принцесата булка“ заема специално място в сърцата на феновете. Написан от легендарния Уилям Голдман, фентъзи филмът умело съчетава приключение, комедия и романтика в историята за спасяването на принцеса Бътъркъп (Робин Райт) от Уестли (Кари Елуис).
„Дяволчетата“ (The Goonies) е друга детска класика от 80-те, която никога не трябва да бъде докосвана. Филмът не само е предназначен за деца, но и главните роли се изпълняват от тях, превръщайки актьори като Джош Бролин, Шон Остин и Кори Фелдман в големи звезди. Базиран на история от Стивън Спилбърг, със сценарий от Крис Кълъмбъс и режисура от Ричард Донър, „Дяволчетата“ разказва за група хлапета, които се отправят на приключение, за да спасят домовете си, следвайки карта, която ще ги отведе до пиратско съкровище.
Да се направи такъв би означавало да се пренебрегне това, което прави оригинала толкова завладяващ. Не е толкова лесно просто да се преразкаже историята. Актьорите са тези, които правят пътешествието толкова запомнящо се. Как някой друг би могъл да пресъздаде това, което Джеф Коен направи като Чънк, или да улови енергията на Дейта, изигран от Ки Хи Куан? Всеки опит би бил евтина пародия. Подобно на Роб Райнър, Ричард Донър също вече не е сред нас. Най-добрият начин да го почетем е като оставим един от най-великите му филми на мира.
За мнозина първият филм, който са гледали или който е оставил отпечатък в живота им, е „Магьосникът от Оз“. Ако сте на определена възраст, това е филмът, който сте гледали всяка година по телевизията. „Магьосникът от Оз“ беше грандиозен спектакъл и все още е такъв. Магията му се предава през поколенията. Базиран на романа на Л. Франк Баум
„Вълшебникът от Оз“, филмът е режисиран от Виктор Флеминг, който по някакъв начин успява да заснеме и „Отнесени от вихъра“ в същата година. Колкото и велик да е вторият, дори той не може да се сравни с фантастичното пътешествие на Дороти (Джуди Гарланд).
Имало е своеобразни преосмисляния на „Магьосникът от Оз“ като „Завръщане в Оз“ и „Виз“, но директен римейк на филма, от който всичко започва, просто не би проработил. Би било като да прекроиш важна част от живота си с плоския блясък на съвременния Холивуд. Шокът от прехода от черно-бяло към цветно кино вече няма да има същия ефект. Да чуеш някой друг да пее същите песни като Гарланд би било просто имитация на красотата на нейното изпълнение. Могат да се разказват други истории от този свят, както успешно направи „Злосторница“, но един от най-важните филми в историята трябва да бъде оставен на мира.
Друг филм, предаван от семействата в продължение на десетилетия, е „Звукът на музиката“. Мюзикълът на Робърт Уайз, по сценарий на Ърнест Леман, представя върхово изпълнение от Джули Андрюс в ролята на Мария – послушницата, която се грижи за седемте деца на семейство фон Трап, докато се влюбва в техния овдовял баща Георг (Кристофър Плъмър).
„Звукът на музиката“ е пропит с носталгия. Дори опитът за римейк би бил абсурден. Няма как да се подобри това, което Джули Андрюс постигна. Всяка нещастна актриса, която поеме този риск, ще бъде обречена на незабавен провал и подигравки. Ако искате да видите „Звукът на музиката“, отидете на представление на мюзикъла на Ричард Роджърс и Оскар Хамърстейн и се потопете в живото изпълнение на историята. Що се отнася до филма – съвършенството не бива да се докосва.
„Кръстникът“ не е филм, който децата трябва да гледат, но значението му за историята на киното е също толкова важно. Базиран на едноименния роман на Марио Пузо, филмът на Франсис Форд Копола доминира през 70-те години и все още се смята за съвършен шедьовър.
Драмата за възхода и падението на фамилия Корлеоне не само донесе на Марлон Брандо една от най-запомнящите се роли в кариерата му, но и превърна Ал Пачино в мегазвезда. Как изобщо някой режисьор или актьор би могъл да се докосне до подобно наследство?
„Кръстникът“ е просто недосегаем. Киното от началото на 70-те години притежава сурова и автентична атмосфера, която днес е почти невъзможно да бъде пресъздадена. Работата на Франсис Форд Копола е майсторска, а актьорските изпълнения са неповторими. Пачино и Джеймс Каан изиграват ролите си толкова блестящо, че това поставя началото на десетилетни кариери на върха на Холивуд. Що се отнася до Брандо, неговият специфичен говор в образа на Вито Корлеоне се превръща в един от най-имитираните в историята.
В началото и средата на 90-те години Том Ханкс беше в изключителна творческа форма. След като спечели „Оскар“ за най-добър актьор за „Филаделфия“ през 1993 г., той се зае с още по-предизвикателен проект. „Форест Гъмп“, адаптация по романа на Уинстън Грум, е завладяващо пътешествие през живота на мъж с умствени затруднения, който не позволява на своите недостатъци да го спрат.
Днес римейк на „Форест Гъмп“ не би проработил по няколко причини. На първо място, няма как да се подобри постигнатото от Ханкс и режисьора Робърт Земекис. Техният филм е успешен, защото носи усещане за свежест и оригиналност. Подобна история, с такъв размах и уникален персонаж, не беше правена дотогава. Един римейк просто би унищожил магията. Освен това, в днешния социален климат филм, в който холивудски актьор играе човек с умствени увреждания, би бил счетен за обиден и вероятно отхвърлен още на етап проект.
Филмът на Стивън Спилбърг „Челюсти“ на практика изобрети летния блокбъстър. Режисьорът е едва на 20 години, когато създава този класически хорър-екшън за крайбрежен град, тероризиран от атаките на голяма бяла акула. Спилбърг използва феноменалната музика на Джон Уилямс, за да компенсира факта, че чудовището остава скрито през голяма част от филма.
„Челюсти“ даде началото на поредица, в която всяко следващо продължение беше по-лошо от предишното, докато студиото най-накрая се отказа. Това обаче не намали апетита за филми с акули. През десетилетията бяха създадени безброй такива. Точно затова нов „Челюсти“ е излишен – жанрът вече се развива в други продукции. Силата на оригинала е в музиката, героите и напрежението. Един римейк неминуемо би показал акулата възможно най-рано, променяйки изцяло тона и първоначалния замисъл на Спилбърг.
Няма филм, който да дефинира понятието „филмова магия“ по-добре от „Завръщане в бъдещето“. Лентата на Робърт Земекис, по сценарий написан съвместно с Боб Гейл, е можела да се окаже пълен провал. Всичко се променя, когато Майкъл Джей Фокс поема главната роля на Марти Макфлай. Изведнъж филмът става лек и забавен, с култовата машина на времето „ДеЛориън“ и страхотно партньорство между Марти и ексцентричния д-р Емет Браун (Кристофър Лойд).
„Завръщане в бъдещето“ се превърна във вълнуваща трилогия, но след третия филм всички мъдро решиха да спрат, докато са на върха. Това е свят, към който киното никога повече не се е връщало, и така трябва да си остане. Подобно на „Челюсти“, който не е просто филм за акула, „Завръщане в бъдещето“ не е само за пътуване във времето. Това е динамична история с отлично написани герои, към които се връщаме отново и отново. Никой не може да повтори това, което направиха Майкъл Джей Фокс и Кристофър Лойд. От поддържащите актьори, през безупречния сценарий, до стоплящата сърцето музика на Алън Силвестри – просто няма как бъдещето да надмине това минало.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)