449
© Gettyimages
Имаше време, когато „В обувките на Сатаната“ (Breaking Bad) изглеждаше ненадминат сериал. Почти всеки епизод поддържаше напрежение по начин, който малко други продукции успяват да постигнат.
Трансформацията на Уолтър от гимназиален учител в безскрупулен наркобарон приковаваше зрителите към екраните в продължение на пет сезона.
В сериала участват още Арън Пол, Ана Гън, Бетси Бранд и Дийн Норис и той продължава да бъде част от дискусията за най-великите телевизионни продукции на всички времена.
„Щитът“ (The Shield)
Това, което веднага отличава „Щитът“ от повечето полицейски драми, е Вик Маки (Майкъл Чиклис).
Още от първия епизод става ясно, че Вик не е почтено ченге, което се опитва да оцелее в корумпирана система. Той вече е част от проблема.
„Истински детектив“ (True Detective)
Сериалът също така променя формата си от сезон на сезон, вместо да повтаря една и съща формула.
„Семейство Сопрано“ (The Sopranos)
Това, което прави „Семейство Сопрано“ различен, е колко обикновен изглежда животът между тези моменти. Една сцена може да включва убийство или предателство, а следващата – просто Тони, който спори със семейството си на вечеря.
Това създава свое собствено ниво на напрежение, което се развива епизод след епизод в рамките на впечатляващите шест сезона.
„Обадете се на Сол“ (Better Call Saul)
"Ловец на мозъци" (Mindhunter)
Напрежението в сериала ескалира, когато Холдън започва да се ангажира твърде емоционално с работата си.
Уолтър Уайт (Брайън Кранстън) непрекъснато взимаше решения, които в дадения момент изглеждаха умни и логични, но последствията от тях често се оказваха катастрофални няколко епизода по-късно. Именно тази верига от причини и следствия изграждаше напрежението по естествен начин, без да създава усещане за изкуствена драматизация.
След края на „В обувките на Сатаната“ мнозина започнаха да търсят трилъри, способни да пресъздадат същото усещане за напрежение, параноя и емоционално изтощение. Повечето продукции обаче не успяха да достигнат това ниво. Само малка част от тях оставиха трайно впечатление и накараха зрителите да преосмислят всяка сцена от различна гледна точка. Според Сафуан Азим в статия за Collider именно тези сериали не само достигат напрежението и динамиката на „В обувките на Сатаната“, но в някои отношения дори надминават емблематичната продукция на AMC, пише Сафван Азим в своя статия за Collider.
Краде от наркодилъри, манипулира свидетели и контролира улиците чрез страх, а не чрез закон. Неговият „Ударен отряд“ следва същия модел, особено Шейн Вендрел (Уолтън Гогинс), чиито решения постепенно влошават всяка ситуация. В сериала на FX участват още Катрин Дент, Майкъл Джейс, Кени Джонсън и Бенито Мартинес.
Това, което поддържа напрежението в продължение на седем сезона, е начинът, по който проблемите започват да се трупат, след като екипът започва да прикрива действията си. Една лъжа създава нов проблем, после още един, докато дори обикновените арести не започват да носят риск от разкриване.
Клодет Уимс (Си Си Ейч Паундър) и Дъч Вагенбах (Джей Карнс) бавно започват да забелязват парчета от пъзела, които не се връзват, а натискът около Вик се затяга сезон след сезон. Към края сериалът престава да бъде история за полицаи, преследващи престъпници, и се превръща в нещо много по-мрачно – разказ за власт, лоялност и паника.
HBO удари джакпота с тази безупречна антология. Всеки сезон на „Истински детектив“ потапя героите си в случай, който бавно започва да поглъща целия им живот. Ръст Коул (Матю Макконъхи) и Марти Харт (Уди Харелсън) прекарват години, обикаляйки около едни и същи убийства в Луизиана, докато разследването не започва да ги преследва и извън работа. Уейн Хейс (Махершала Али) постоянно се връща към старо изчезване, докато собствената му памет бавно става все по-ненадеждна с възрастта. Дори по-слабите сезони запазват усещането, че детективите никога не остават емоционално дистанцирани от престъпленията, които разследват. Сред другите звезди в сериала са Рейчъл Макадамс, Колин Фарел, Джоди Фостър, Фиона Шоу и Винс Вон.
Една история се фокусира върху серийни убийства и религия, друга преминава през политическа корупция и разбити партньорства, а трета става по-тиха и лична. Тази атмосфера поддържа напрежението, защото опасността рядко изглежда далеч, дори в най-обикновените сцени. Напрежението се изгражда, докато ние, публиката, сглобяваме мистерията заедно с детективите.
Има причина този сериал на HBO да е истински шедьовър. В началото на „Семейство Сопрано“ Тони Сопрано (Джеймс Гандолфини) започва да получава панически атаки и тайно посещава терапевт – д-р Дженифър Мелфи (Лорейн Брако). Само този факт променя облика на продукцията, защото Тони не се бори само с конкурентни групировки, пари и насилие. Той също така се опитва да обясни себе си в малък кабинет всяка седмица, докато личният му живот става все по-объркан. Съпругата му Кармела (Иди Фалко) вече подозира повече, отколкото той признава, а децата му порастват достатъчно, за да забележат противоречията в дома им.
Престъпната страна на историята също се разраства. Чичо Джуниър (Доминик Кианезе), Кристофър Молтисанти (Майкъл Империоли), Поли Орехите (Тони Сирико) и останалата част от екипа постоянно създават нови проблеми, водени от алчност, его или чиста глупост. Някои конфликти бързо ескалират до насилие, докато други тлеят с години, преди да се превърнат в нещо грозно.
Преди да се превърне в познатия на всички Сол Гудман, Джими Макгил (в ролята Боб Оденкърк) е адвокат с малка практика в Албакърки, който се бори да изгради сериозна кариера. Той поема дребни дела като обществен защитник, грижи се за по-големия си брат Чък (Майкъл Маккийн) и непрестанно се опитва да докаже, че принадлежи към правния свят, който така и не му се доверява напълно. Връзката между Джими и Чък бързо се превръща в централна за сериала, тъй като Джими искрено жадува за уважението на брат си дори когато постоянно търси преки пътища към успеха.
Паралелно с това Майк Ермантраут (Джонатан Банкс) постепенно навлиза все по-дълбоко в света на наркокартелите. Сътрудничеството му с Гъс Фринг (Джанкарло Еспозито) се разраства с всеки следващ сезон, докато накрая правният и престъпният свят не застават рамо до рамо. Ким Уекслър (Рий Сийхорн) също променя историята по фундаментален начин, защото разбира Джими по-добре от всеки друг и въпреки това продължава да го следва в ситуации, които знае, че са опасни. Бавната трансформация на Джими в Сол е представена толкова майсторски, защото сериалът никога не я третира като внезапна промяна. Тя се случва стъпка по стъпка и е напълно хипнотизираща, а умишлено забавеното темпо превръща изпълнението на Оденкърк в нещо наистина специално.
Сюжетът на "Ловец на мозъци" се развива в края на 70-те години на миналия век и проследява агентите на ФБР Холдън Форд (Джонатан Гроф) и Бил Тенч (Холт Маккалани), които започват да интервюират серийни убийци, за да разберат начина им на мислене. Първоначално дори самото ФБР не вярва в значимостта на тяхната работа. Повечето агенти все още се фокусират единствено върху разрешаването на отделни случаи, докато Холдън става обсебен от изучаването на моделите, стоящи зад самите убийства. Много бързо интервютата започват да стават смущаващи, защото убийците говорят спокойно за ужасяващи престъпления, сякаш обсъждат обикновени спомени. В трилър поредицата на Дейвид Финчър, която проследява зараждането на криминалното профилиране, участват още Ана Торв, Котър Смит и Стейси Рока.
Разговорите му с Едмънд Кемпър (Камерън Бритън) постепенно престават да приличат на професионални интервюта и се превръщат в психологически игри, в които Холдън постоянно прекрачва границите. В същото време семейният живот на Бил става все по-обтегнат, тъй като темата за работата му започва да го преследва и у дома. Поредицата е толкова завладяваща, че много от сцените включват единствено хора, седнали в стая и разговарящи, но въпреки това атмосферата остава дълбоко обезпокоителна почти през цялото време. Жалко е, че Netflix постави сериала в „безсрочна пауза“, защото „Ловец на мозъци“ безспорно беше една от най-добрите им продукции.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)