Астрономи са идентифицирали странни звезди в Млечния път, които може би някога са принадлежали на друга галактика. Те са установили при изследването на тези звезди и движението им близо до галактическия диск, че тяхната галактика, наречена Локи, може би се е сляла с нашата преди около 10 милиарда години.
Химичен времеви отпечатък
Игра на криеница
"Обикновено звездите в диска са богати на метали и по-млади, като Слънцето“, казва той, „докато звездите в изследването са стари и с много ниско съдържание на метали (както при галактиките джуджета)“, казва Сестито.
„Ранната история на сливанията на една голяма галактика вероятно е била много хаотична, като различни по-малки системи са се сливали помежду си и са разпръсквали звездите си по множество различни орбити“, обяснява Сестито.
Екипът е дал на тази навлизаща галактика името Локи.
„Локи в скандинавската митология е богът на пакостите и като измамник намеренията му са трудни за разгадаване“, каза Сестито.
„По подобен начин и погълнатите от нас звезди ни създадоха сериозни трудности при разбирането на техния произход", допълни той.
Търсенето продължава
Анируд Чити, астрофизик от Станфордския университет, който не е участвал в проучването, каза пред Live Science, че новото откритие е обещаващо.
Въпреки това, новите открития не са достатъчно сигурни. Сестито призна, че са необходими още наблюдения, за да бъдат потвърдени.
Изучаването на тези звезди може да бъде „много важно“ за разбирането на историята на Млечния път и самата Вселена, каза водещият автор на изследването Федерико Сестито, астрофизик от Университета на Хартфордшир във Великобритания. Той добави, че Локи може да е била сред „първите малки галактики, образувани в младата Вселена“.
Масивните галактики не се "раждат" цели. Те се "сглобяват" в продължение на милиарди години чрез сливания с по-малки галактики, които понякога се абсорбират. В ранната Вселена, малко след Големия взрив, материята се е струпала в облаци от газ, които са се свивали и са образували първите галактики. След това тези малки системи са се сляли една в друга, сливали са се и постепенно са се изградили в големите структури, които виждаме днес.
Астрономите идентифицираха 20 стари, но с много ниско съдържание на метал звезди, обикалящи необичайно близо до галактическия диск - плоската, въртяща се област на Млечния път, където се намират повечето звезди, включително Слънцето. Учените изследваха дали минало сливане може да обясни това, което наблюдават, пише NOVA.
Първите звезди, образували се във Вселената, са били съставени от водород и хелий. Едва във вътрешността на тези ранни звезди водородът и хелият са се сливали в по-тежки елементи, които астрономите наричат метали. Когато в крайна сметка тези звезди са експлодирали, те са обогатили заобикалящия ги газ с тези метали. Затова всяко следващо поколение звезди се е раждало от материал, който е бил малко по-обогатен от предишния.
Когато тези малки галактики са се сблъсквали и сливали, техните звезди, газ и тъмна материя са ставали част от нарастващия млад Млечен път. Поради това компютърните симулации показват, че звездите от най-ранните сливания днес би трябвало да се намират по-дълбоко във вътрешността на Млечния път, докато звездите от галактики, слели се по-късно, е по-вероятно да бъдат разпръснати по-далеч в галактическия ореол — огромна сферична област, която се простира отвъд яркия диск.
Въпреки това, за да бъде проверена тази идея, във вътрешните области на Млечния път са открити много малко звезди с ниско съдържание на метали. Затова, когато екипът е идентифицирал 20 бедни на метали звезди, обикалящи близо до галактическия диск, учените са се запитали дали тези звезди не са останки от древно сливане.
Екипът е идентифицирал тези звезди чрез съществуващ каталог на бедни на метали звезди. Те са наблюдавали всяка от тях с помощта на мощен спектрограф, който е разкрил химичния им състав. Използвайки прецизни позиционни данни от космическия телескоп Gaia, учените са изчислили разстоянията до звездите и начина, по който те обикалят в нашата галактика.
Сестито заяви, че „комбинацията от информация за химичния състав и орбитите на тези звезди“ ги е подтикнала да изследват произхода им. Вместо да се движат из галактическия ореол, където досега са били наблюдавани повечето древни звезди с ниско съдържание на метали, тези звезди са следвали траектории близо до диска на Млечния път, на разстояние едва 6500 светлинни години от Слънцето.
Освен това е установено, че част от тези звезди се движат в същата посока като въртенето на Млечния път, докато други се движат в противоположната посока. Но между тези две групи не е открита разлика в химичния им състав. Също така е било трудно да се обясни как една-единствена навлизаща галактика би могла да остави след себе си звезди, движещи се в противоположни посоки. Отговорът е дошъл от компютърни симулации на формирането на галактики. Ако сливането е станало достатъчно рано, когато младият Млечен път все още е бил с малка маса и все още не се е оформил като въртящ се диск, навлизащата галактика е имала достатъчно свобода да разпръсне звездите си във всички посоки.
Този сценарий би могъл да доведе както до проградни, така и до ретроградни орбити, като поставя събитието на сливането около 3 милиарда години след Големия взрив. В резултат симулациите показват, че една галактика джудже, погълната от младия Млечен път преди повече от 10 милиарда години, е могла да разпръсне звездите си точно в орбиталния модел, наблюдаван днес. Моделите също така са помогнали да се оцени общата маса на тази галактика на около 1,4 милиарда слънчеви маси.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)